Нериус
----

-Последният път когато пътувах с кола не завърши добре.-изтъкна Балтейн и за стотен път завъртя станцията,в търсене на приятна за себе си музика.

След известно време превключи на едно радио,по което течеше песен на Мерилин Менсън и спря. Стрелнах я с любопитен поглед,а тя повдигна рамене и мократа й тениска бръсна щръкналите й зърна.

-Харесваш метъл?-зададох най-тъпия въпрос,но просто не се сдържах.

Нежния й смях се разнесе около мен и само допълнително засили главоболието ми. Трябваше при първа вързможност да й обясня всичко. И най-добре да не припаднех преди това.

-Да,много. Също и рок.-вметна и започна да си отбелязва ритъма с крак.

Подсмихнах се,но не коментирах нищо.

"Кетрин и Балтейн нямат нищо общо."-отбелязя съзнанието ми.

Час по-късно спрях пред високата сграда на хотела и слязох,за да й отворя вратата. Но магарето не пожела да слезе и приклещи крака в седалката,мислейки си,че така щеше да ме спре да я издърпам.

-Какво правим пред хотел?-запротестира като лъвица,бранеща плячката си.-Казах ти,че имам приятел! Нериус,аз ходя с Никалъс!-подчерта и заби нокти в бедрата си.

Повдигнах ръце с дланите към нея и спокойно отвърнах:

-Няма да спиш с мен,ако не искаш. Просто мястото е собственост на Файв Гънс Индъстрийс,тоест мен,шефа ти. Реших да проведем разговор,докато гледаме града и дишаме чист въздух,но щом предпочиташ да ми крещиш и да настръхваш без причина от всичко,което кажа или направя,ще проведем разговора в джипа.

Мастилените й ириси потъмняха и скулите й станаха по-остри.

-Не съм настръхвала.-защити се.

Поклатих глава и разтрих чело.

-И да ми възразяваш.-вметнах.

-Не...

Прекъснах я.

-Дори сега го правиш.-водната богиня издаде странен звук с уста и погледна скептично към хотела. После се отказа и слезе съвсем сама.-Значи можело!-промърморих и задвижих крака към входа.

Но след няколко метра бедрата ме заболяха и стиснах челюст. Наложих си да продължа да вървя,но веднага залепих бележка в съзнанието си,да вдигна първо тази тема. Беше невъзможно да чака.

-Защо се бавиш?-подвикна от най-горното стъпало.

-Само на два метра зад теб съм.-раздразнено отвърнах.-Плюс,че сигурно не би желала да нарушавам безценното ти, лично пространство.-исумтях.

Във фоайето пиколото ми помаха,като не ни спря дори за лични карти. Качихме се в асансьора и се облегнах на паравана,за да си поема дъх. Тревога пробяга по лицето й и Балтейн не успя да я скрие навреме.

-Какво ти има?-плахо повдигна въпроса,който беше неотложната причина,да бяхме тук в този момент.

Изчаках звука за спиране,преди да се строполя на масата върху покрива. Горещия вятър брулеше лицето и кожата ми и аз уморено спуснах клепачи.

-Седни.-помолих.

Това беше по-лошо и от проклятието,мамка му!

-Защо?

Отворих леко едното си око,виждайки я да стой като часовой до аварииния изход.

-Моля те.-едва прошепнах.

Не бях толкова зле,но това беше нещо,което не бях изричал от толкова много време. Вероятно от началото на проклетия хомо еректус.

-Молиш ме?!-възкликна стреснато и нескопосано положи сладкия си задник на стола срещу мен.

Но после забеляза колко лошо се чувствах. Опитах се да прикрия болката и липсата на енергия,но Балтейн беше дете на майка си и войнствено нареди:

-Кажи ми какво премълчаваш!

Думите й събудиха интереса на бога в мен и запратиха приятни тръпки по цялото ми същество. Наклоних се леко напред над масата.

-Ще те интересува ли,ако ти кажа,че не те засяга?-попитах с най-сериозния си глас.

Упоритост и вяра блеснаха в очите й и тя подпря ръце на масата,също привеждайки се леко напред. Но типично за нея,пръста й се потопи в купичката с кетчуп и аз улових китката й,поднасяйки пръста към езика си.

Това намали болката,но не много.

-Аз ти благодаря.

Розовите й устни се извиха в красиво "О" и със сетни сили се удържах да не я взема точно тук,на покрива на този хотел, с гледка към целия град.

-За какво?-меко пожела да узнае.

Въздъхнах заради любопитството й,което никога не спеше. Боговете ми бяха свидетели,дори като дете гонеше всякакви животни и ме питаше какви са със същия интерес и превъзбуда. Жадна за знания и преживявания-такава беше моята вречена.

Пуснах нежната ръка,макар и с голяма доза неохота.

-Доведох те за да обсъдим нещо много важно. Това не е среща.-поясних и съзрях как нещо помръкна в очите й.-Но ако искаш,може и да е. Първо обаче ще ти кажа по възможно най-милия начин,че щом вече сме се докоснали веднъж,болката в черепа ти ще става все по-силна и натрапчива,докато не погълне и последната клетка от тялото ти,праващйки те в дълбока агония,ако не ме докосваш. Същото важи и за мен.

-----
Балтейн
-----

Усмихнах се и премигах като глупава блондинка.

-Какво?-попитах,макар да бях чула всичко.

Нериус смръщи вежди и си взе един картоф,потопен в сирене.

-Сещаш се,когато двама вречени се докоснат,те започват моментално да желаят дригия. Но когато желанието се усили,а партньора не пожелае да получава и дава ласки,желанието се преобразува в болка. Физическа,силна и ужасна болка.

Преглътнах тежко. Ръката ме болеше от почти час,но когато той я докосна,болката притихна и почти изчезна. До момента,в който не я пусна:тогава стана двойно по-силна и остра.

-Способна ли е да убие бог?

Нериус вдигна очи от храната,само за да ми каже отговора с тях.

-По-добре щеше да е,да можеше. Така няма да се мъчиш до края на безсмъртието си или поне докато партньора не отвърне.-каза го и на глас,потвърждавайки опасенията ми.

Простенах от безсилие и от задаващото се бествие с живота ми.

-Няма да изневеря на Ник.-посочих.

Нериус отхапа от пушеното шишче и махна с ръка.

-Не те принуждавам.

Поглатих отрицателно глава и застлах с длан очите си.

"Това не беше предвидено. Как да се оправя с подобна ситуация?"

-Няма начин да се избегне,да се предотврати?-опитах.

Брюнета се засмя и посочи към храната пред мен.

-Яж. Пътувахме два часа и обяд минава.

Махнах ръката си. Изругах и реших да покажа какво мислех за снизходителното му пренебрежение към всеки мой втори въпрос.

-Поне веднъж ще спреш ли да увърташ,простак такъв? Аз ще се побъркам от чутото,а ти си знаел и дори не ти пука! Ако ти кажа да вървиш на майната си и оставя болката да те прояде ще е най-мъдрото ми решение някога!-изръмжах и пръснах каната на парчета,хвърляйки я към бетона под крата ми.

Още преди да издишам,сексапилното изкушение се озова зад мен и ръцете му ме притиснаха към стола. Не бях усетила кога се бях изправила,но сега задника ми силно се удари в седалката.

-Ако аз се мъча,ти също ще се мъчиш,не го ли разбираш?-просъска в ухото ми и направи огнена пътека по врата ми с езика си.-Ако не ме докосваш,ще изпитваш същата болка,която ще изпитвам и аз Балтейн. Как ли ще се почувства Никалъс,когато приятелката му дори не може да отиде до тоалетната сама? А как ще се справи с постоянното ти повръщане и припадане? И представа си нямаш колко е трудно да си поемеш дъх,да погълнеш храна или дори да отвориш очи,когато душата на другия я няма! -изрева и завътя стола ми към себе си.-Аз знам!-вече викаше.

Това беше първия път,в който емоциите му излизаха наяве. Толкова силни и наситени,много и постянно менящи се,че се сблъскаха с моите и когато го блъснах в масата и раздрах бузата му,никой от нас не се изненада.

-Попитах как да го отбягна!-натъртих на всяка дума,издишайки срещу устата му.

Езика му проследи дъгата на зъбите му и мъка изкриви чертите му.

-Съжалявам,че ще те разочаровам,скъпа,но вратичка няма. Единствено може да се самоубиеш,което аз няма да позволя.

Извих устна настрана и устоях на порива да ударя черепа си в неговия,като го пратех в безсъзнание.

-Тогава?-сухо отвърнах,приемайки факта,който така или иначе бях очаквала.

Майка ми беше опитала да спре Свързването с татко. И беше свършила като майка на мен и Кам.

-Знаеш какво е решението.

Стиснах клепачи и забих нокти в брадичката му.

-Ако Никалъс разбере,че спя с теб...-тихо заплаших,но бях прекъсната от силния и вибриращ смях на ледения бог.

-Наистина ли не разбираш? Няма да има Никалъс,когато душата ти се подаде на Свързването.-отбеляза без капка емоция в гласа си.

Фраснах тила му в масата.

-Ще го измисля.

"Някак."-допълни съзнанието ми.

Наведох се и се отпуснах изцяло върху греховното му тяло. Устните ми потънаха в грубостта на брадата му,но се опияниха от мекотата на студените му устни.

------
Vote🌟___Commment#__Share.

Sant Anel: Най-накрая стигам до основните събития 😂😄😅😙😙✊

❤ *hug* *hugg* *HUGG*🐼