Балтейн
-----

Бях в двора и миех Пежото си,когато един джип мина пред имението и спря неочаквано пред портите. Джордж вдигна глава и ме погледна изпитателно,но аз присвих очи и му показах среден пръст.

-Какво съм казвал за средните пръсти?-изчурулика весело и ми хвърли ехидна усмивка.-Ако искаш да го запазиш,не го насочвай към мен.

Хрущене на кубинки ме накара да изпусна маркуча и цялата да потъна във вода. Каква ирония! Когато вдигнах глава с извинителна усмивка,тя веднага беше заменена със съскане и гневен поглед.

-Какво правиш в дома ми?-опитах се да запазя хладнокръвие,но маркуча започна да шурти като фонтан и Джордж го завърза.-Не мисля,че това е добра идея...-започнах,но затегнатия възел се наду и гумата се разтегна.

-Мамка му!-изруга непредвидено Джордж и затича към крана.

Едва бе направил две крачки,преди водата да замръзне чак до тръбата. Хвърлих бърз поглед на Нериус,който стоеше небрежно изправен. Когато обърнах внимание на дрехите му обаче,забравих какво трябваше да правя. Отворих уста като сом,но после я затворих,преди пак да зяпна. Непринудено разбърканата му коса и летния потник,не оставяха нищо на въображението,имайки предвид,че надолу ставаше още по-хубаво:сив спортен панталон с ластик,който беше спуснат доста под пъпа почти ме доведе до оргазъм,от разкриващата се гледка.

"Само още три пръста надолу!"-изплака вътрешното ми аз и както никога преди,си дадохме пет.

Прочистих продължително гърло и това със сигурност прозвуча като рев на гризли.

-Благодаря.-промърморих,като дори така възбудата се долавяше в гласа ми.

Проклетите му очи се засмяха,но нито един мускул не трепна. Ледения войн беше точно като силата си-истински ледник.

-Какво искаш?-изръмжах и изтръсках ръце от водата.

Това ми дейсвие накара ъгъла на устата му да се повдигне.

"Богове,това усмивка ли е?!"-шокирано се оплетох с премахването на градинарксите ръкавици и се предадох. Изненадващо Нериус се наведе и ги свали. Бавно,без да отделя очи от моите.

Ето това се наричаше намек и възбуждащо дразнене.

-Б-благодаря.-заекнах и се отдръпнах бързо,в мига,в който бяха свалени.

Изтръгнах ги от пръстите му като граблива птица и яростно стоснах челюст. Възбуда и гняв се бореха за надмощие и,добре че гневът взе връх.

Хвърлих ги към него,защото не ми отговаряше,а този му навик ме дразнеше повече от всичко друго. Зад мен Джордж ми подгря врата с една плесница,а после строго ме нахока:

-Какви са тези обноски към ...-той се завъртя и когато очевидно позна Нериус,очите му станаха на понички.-Боже,това си ти!

Подобни думи от устата на Джордж бяха като дъдж насред пустинята. Възмущението се изсипа през устата ми,преди да съм имала възмижност да го филтрирам с мозъка си:

-Какво третиране получава този задник,а аз получавам кофи с дупки над бебета котки и възрастни хора!-изревах от негодуване.

Тялото ми се разтресе от недоволство и изпуфтях като кобила. Свих пръсти и пречупвайки леда в маркуча,насочих водната струя към ледения нещастник,имащ честта да се нарече мой шеф.

-Глупав ход.-отбеляза и отново спусна лед по дължината на цялата гума.

Но не и преди да се намокри,а аз да получа пристъп на истеричен смях,щом видях негово величество "Хладнокръвието" мокър като кокошка.

-Сега,след като се посмя на мой гръб,идваш с мен.-обобщи и ме вдигна на ръце.

И двамата бяхме мокри и въпреки,че се борех да ме пусне на земята,не спирах да се смея с цяло гърло. Сигурно от страни изглеждах като ментално нестабилна. Накрая,когато се овладях напълно,го парализирах за минута с нацелване на точното място над ключицата и скочих на крака. Извадих един от коловете донесените за розите от мен и Джордж и да подвигна брадипката му с края.

-За какво си дошъл,вампире?-театрално преправих гласа си,а в отговор получих стрелване на веждите му,чак до средата на челото.

Ако това не беше емоция,боговете да ме покусеха!

-Исках да поговорим.-каза през зъби.

Ухилих се и преметнах кола в другата си ръка,не пропускайки да го фрасна под брадичката с края.

-Като на среща? Скъпи,аз имам гадже.-отрязах го с леден поглед.

Споменаването на Ник не му направи никакво впечатление и той изрита с крак врата на джипа. Красива машина. Една от многото му,предположих.

-Вътре. Сега. -зяповяда.

Извъртях очи и се подпрях с две ръце на тоягата си,с която като нищо щях да го направя на пихтия.

-Бу-ху,колко си властен!-сухо натъртих и потупах с пръст носа си.-Научи се да чуваш отговора "НЕ",защото това е една от любимите ми думи.

На слънцето косата му сякаш блестеше в златисто,а чернотата на очите му ставаше още по-изразителна от сянката.

-Ще се качиш в тази кола по един или друг начи.-застана пред мен и приклекна,за да се изравнят погледите ни.-Кой избираш?-попита и наклони глава леко на една страна.

От блузостта можех да видя всяка извивка на устните му. Потрепването на кафявото торнадо,вихрещо се във всяко едно от очите му. Аромата му на необуздана мъжественост и сила.

Ледената му аура галеща зърната ми,преди да духне право в лицето ми. Присвих очи на слънцето и допрях нос с неговия.

-Или какво?-предизвиках звяра,а той изръмжа и ме понесе на рамо,преди да ме тръшне в пасажерската седалка и да затегне здраво колана.

-Избягай и ще те гоня по петите като хрътка!-предупреди ме и затръшна вратата под носа ми.

Проследих го как заобиколи и се настани до мен. Сега аурата му беше плътна,гъста и наелектризирана.

-Къде отиваме?

Не получих никакъв отговор,освен бунтуването на мозъка ми,срещу силата на главоболието,разцепващо черепа ми на две от няколко дни.

---------
Vote🌟___Comment#___Share.

Sant Anel: Както казах в един кометар,не може да си тръгнеш от Нериус без да ти е било позволено...😆😀

👇👇👇👇👇👇👇👇👇👇
Мечешка прегръдка,за извинение,задето се бавя цял ден. 🙌🙆🙇

❤❤❤