Балтейн
------

Дишах дълбоко и седях забучила глава между краката си. Главоболието ми се бе завърнало. Отново. Силата ми си правеше шегички с мен,а Ник излъчваше вълни на обърканост и разочарование. Време беше да оставя замалко физическото си състояние и да се заема с обяснения. И задаването на въпроси.

-Какво правиш тук?-попитах ледения войн,силно надявайки се да не ме игнорираше точно в този миг.

Щеше да влоши и без друго критичното положение.

-Имах работа и наминах.-отвърна кратко и ясно,със своето вбесяващо спокойствие.

Свих устни и реших,че засега това ми бе достатъчно.

-Това е шефа ми.-обясних на Ник.-Откупи ме от старата ми работа и сега рабитя за него. Много пари има.-натъртих,за да се изкарам материалистка и да насоча мислите му в друга посока,от съществената.

Никалъс отвори уста,но в същия момент Мерцедеса спря и Нериус се обърна назад,втренчвайки се в мен и облеклото ми. Не попита нищо зя това как се бях облякла.

-Няма ли да слизате? Нали насам пътувахте?-посочи с брадичка към къщата на Релай.

Бяхме пред алеята на дома ми. Изпръхтях и излязох от превозното средство. Приближих прозореца до шофьора и контрирах:

-Бяхме на среща. Хайде Ник,времето не е лошо,още можем да ядем сладолед и да се смеем в парка.

Черното потъмня рязко,но нещастника не каза нищо. Само изчака приятеля ми да напусне лекия автомибил,преди да подкара с мръсна газ нанякъде.

-Добре ли си?-попита моментално чернокосия.

Извъртях очи и наместих презрамката на сутиена си.

-Чувствам се страхотно. Да вървим. -избъбрих и посегнах да увия ръка около неговата.

-Какво правиш? Едва не умря!-извика от възмущение и заскуба косата си от нервност.-Какво се случи там? Зарязах колата си насред пътя!-стотици мисли преминаваха напряко през устата му.

Пристъпих към него и го прегърнах.

-Успокой се.-посъветвах го.-Нямам представа какво стана,просто да приемем,че се случи и да продължим да живеем,става ли?-прошепнах срещу гърдите му,докато вдъхвах приятния му аромат.

Топлите му ръце се обвиха около мен,но не за да ме прегърне,а за да ме отмести от тялото си и да се вгледа сериозно в очите ми. Кафявите му ириси бяха потънали в уплаха. За мен.

-Не мога място да си намеря от случилото се,а ти едва не заспа в колата на шефа си!-възкликна и направи кисела физиономия -Обичам те,но това ми доиде в повече Бел...-призна.

В ума ми изникна една идея и вместо да я отхвърля,реших да опитам. Предложих му да отидем у тях,да лежим и да гледаме някой филм,докато не заспим. Да се утешим взаймно и да останем заедно. Не исках да съм сама. За мой късмет Никалъс прие и сърцето ми запя от щастие.

Вървяхме около двадесет-тридесет минути,преди да стигнем до малкия му апартамент. Взехме асансьора,за да се предвижим по-бързо и в девет и четирадесет бяхме в малкия хол на жилището му. Малки скици бяха разпръснати навсякъде,но аз подредих част от тях и се настаних удобно на канапето. Потупах мястото до себе си и Ник седна до мен. Не знаех какво да направя и за това просто се притиснах в него. Той се засмя леко,но този път ме обгърна с ръце.

Почти се бях унесла,когато болката в черепа ми се усили с едно ниво повече,а топлите длани на Никалъс пробягващи по гърбя ми,започнаха да повдигат блузата ми. Беше ми доста зле,за това измърморих едно "не мога" и се завъртях на другата страна. Същите длани обхванаха нежно като розови листа брадичката ми и ме принудиха да отворя очи. Над мен в кафявите очи на моя любим се вихреха любов и нежност,каквато само един влюбен човек би могъл да покаже. Да изпитва изобщо. Щях да забия към това,дали и моите излъчваха тези емоции когато гледах към него,когато той меко изрече:

-Искам да те нарисувам.

Погледнах го питащо,за да ми обясни какво точно имаше предвид.

-Като в Титаник. Всеки е гледал Титаник.-усмихна се и трапчинките му се показаха.

Бях ги забравила.

"Защото имаш очи само за онзи варварин!"-изпръшка съзнанието ми и когато понечих да го ударя,се скри в нищото.

-Добре.-издишах думата и му позволих да разкопчае ципа по дължината на целия ми гръб.

Сутиена ми го последва,а след него и всичките ми останали дрехи,докато не останах така,както майка ме бе родила. Сънено бях отпуснала чело на ръката си и леко се унесох,когато чух първото проксърцване на молива по листа.

Неусетно бях потънала в дълбок сън,където отново лежах на пода до прозореца в Ню Орлиънс и съзарцавах съзвездията.

----
Нериус
----

Натиснах с цяло стъпало педала за газта и задната гума остави черни ивици по пътя. Ако Тед се размрънкаше,щях да го заплаша с пенсията му. Днес го бях пуснал в пенсионна възраст и официално задника беше вече старче. По тази причина,а и защото нямах достатъчно добър и професионален шофьор,се налагаше сам да стигна до къщата на работника от фирмата по поправка на коли. Бяха ми изпратили някакво момче,което страшно ми приличаше на ониз нахакан идиот,с кого си бях обещал да си разчистя сметките по-късно.

Изключих двигателя и плавно се измъкнах от уюта на бързата машина. Заключих автомобила и тръгнах по посока на входната врата. Влязох незабелязано през отворен прозорец на втория етаж,като се изкачих по дървото отсреща на перваза.

Пистолети и оръжия от средновековието висяха по стените на стелажи из цялата къща. Подвижни мишени се криеха в тъмнината на подземието,където също успях да хвърля един бърз поглед. Като цяло открих доста неща за младия шеф,най-същественото от които,че бе главния и единствен управляващ на конкурентна на Файв Гънс фирма.

Засмях се и поклатих глава,докато отново се качвах в асансьора към бартера. Тази сграда беше огромна. Привидно обикновена къща на заможни хора,а отвътре истинска златна мина за тайни и оръжия. Тихото щракване на копчето ми показа,че се изкачвам нагоре и закратко прочетох няколко изречения от документ,който ми бе привлякъл вниманието и бях взел със себе си.

"Значи си партнират."-отбелязах наум и пристъпих в коридора,щом вратите се отвориха.

Черно дуло на 4,5 милиметров Tanfoglo Witness 1911 се насочи към лицето ми ,едва ли не разсмивайки ме отново. И все пак,това регенериране щеше да е от най-болезнените:мозъчните клетки на човеците не се регенерираха. За нас,боговете, пък беше много бавен и изтощителен процес.

-Стиска ли ти?-попитах хладнокръвно.

Зад огнестрелното оръжие стоеше младия мъж от нападението преди седмица. Непоколебимата му стойка и сигурния начин,по който държеше пистолета,ми показваха ясно,че той беше причинителя на дупките в десвтките на онези мишени,които видях в подземието.

-Ти как мислиш?-отвърна.

Предпазителя беше свален,а пръста му игриво подскачаше по спусъка. Примижах и улових дулото с длан,изтръгвайки го светкавично от пръстите му. Ударих го в челюста,но синеокия не се отказа и пъргаво се изправи.

-Нямам време за глупости.-съобщих и отдадох чест с пръсти.

Набрах се и стегнах цялото си тяло.

-Не бързай толкова! Сега си на моя територия.-изсъска и изби един буздуган от стената. Витрината с останалите се разклати опасно и накрая парчетата стъкло паднаха,трошейки се на милиарди малки стъкълца.

Изцъках с език.

-Каква загуба.-измънках.

Прехвърлях тежестта на тялото си напред,когато куршум се заби в стената до главата ми. Извих врат и лениво издишах,сякаш той беше малко дете,а аз неговият недоволен баща.

-Крив прицел. А в мишените се беше представил толкова добре.-наклоних глава на една страна.

Буздугана се заби на същото място и одраска скулата ми. Не реагирах по никакъв начин и синеокия разярено започна да мята сребърни ножове по мен. Всичко приключи,когато улових един за дръжката на сантиметри от окото си и го фраснах с нея по главата. Хлапака потъна в страната на сънищата,където сигурно беше и вречената ми сега. Тръснах глава,за да не усиля вече непоносимото си главоболие и скочих.

Горещия летен въздух се бе съюзил с мрака на нощта и когато потънах в тях,единствено тишината ме последва.

Както винаги,тя беше тук,за да не бъде самотна поне моята самота.

-------

Vote⭐___Comment#____Share.

Sent Anel: Мисля,че по-късно следобяд или дори вечерта ще кача още една глава,но не е сигурно.

От много време не съм ви благодарила за това,че четете за тези двама инати и не съм ви пращала прегръдките им и благодарностите. Най-вече моите собствени:

Благодаря!

❤