Балтейн
-----

Отворих очи от дразнещата вибрация на мобилния ми,пързалящ се по ръба на работната маса. Улових го повреме на полета му към пода и изпъшках сънено,и раздразнено,когато видях,че ме търсеше Ник. И все пак на лицето ми се появи моментална усмивка и притворих успокоително очи. Докато имах моята котва,а именно Никалъс,можех да направя всичко,което поисках с живота си.

-Слушам те.-измърках и разтрих врата си.

От другата страна на линията се чу топлия смях на моето лошо момче,което всъщност бе съвършено и нямаше нищо лошо в него,освен бунтарския му стил на обличане и музика. Никалъс беше невероятен за което и да бе момиче: красив,изслушващ и подкрепящ те до последно. Той никога не би скъсал с теб,плюс,че и ти не би го поискал. Склуптур с нежни пръсти,способни да правят прекрасни мелодии на китара,пиано и вилончело. Падаше си по бързите скорости,но беше най-добрия шофьор,когото можете да срещнете някога. Силно импусливен,но много умен,по ненатрапчив начин. Перфектен.

-Събудих ли те?-попита с леко дрезгав глас.

Намръщих се и преместих телефона в другата си ръка,докато търсех нещо за ядене наблизо. Имах навика да оставям сладки и донъти наблизо докато четях,в случай,че огладнеех. Но сега не намерих нищо,освен празни кутии. Наложи се да сляза до хладилника.

-Аха. Лягал ли си изобщо? Звучиш така,сякаш едва държиш очите си отворени.-отбелязах и налапах шоколадови мъфини със студено мляко,направо от опаковката.

-Да,но завърших модела и оформих основните линии. И сега ще ти предложа среща довечера,така че,се приготви.

Изтрих устни с опакото на дланта си и изхвърлих празната опаковка с точно мятане към кошчето.

-Чакам.-оповестих,ухулена до уши.

-Белинда,ще излезеш ли довечера с мен? Сещаш се,ще има храна,шеги и излагане на публични места...-поясни и бях сигурна,че също като мен,се усмихваше в момента.

-Иска ли питане?-засмях се и се насочих към дивана в хола,където седнах по турски и си пуснах някакво сутрешно предаване.

Когато видях часа обаче,изненадаващо открих,че бе почти обяд.

-Час?-попитах.

До слуха ми достигна шум от вклюпване на пералня машина.

-Осем? Устройва ли те в толкова?

Кимнах,макар да не можеше да ме види.

-Напълно.-отвърнах.

Главоболието ми беше с нови,епични размери и със сигурност,ако не вземех хапче бързо,скоро нямаше да мръдна не само до алеята пред имението,но и до дистанционното. Копелето си почиваше неуспокоявано на таблата до плазмата и чакаше да се докопам до него за да сменя глупавия канал.

"Защо го оставих,преди да съм харесала нещо?"

-Добре,до довечера тогава.-каза Ник и понечи да затвори,но аз го спрях.

-Не може ли да си говорим така?-промърморих и отпуснах глава назад в топлината на мебелта под мен.

Чух как Ник се прокашля и запелтечи нещо,преди да отговори:

-Не знам какво да кажа.-засмя се и звънкия му тембър погали ухото ми.

Изкривих устни от недоволство.

"Мъже!"-изръмжах мислено и казвайки довиждане,го оставих да се чуди какво можеше да направи,вместо да изръси подобна глупост.

***

Четири часа по-късно си тананиках някаква мелодия от една скапана реклама,седнала на капака на Пежото си. Бях се постарала да оправя кашата на главата си,наречена коса и я сресах няколко пъти,преди да реша,че няма какво повече да се направи. Не можех да правя никакви прически,за това я оставих пусната. Избрах набързо едни къси черни панталони и дантелена блуза с три/четвърен ръкав.

Това,че работех като преводачка,не променяше нищо. Аз бях жена и имах право на избор относно дрехите и облеклото си,макар да предпочитах широки пуловери и черни дънки. Най-любими ми бяха черните,широки тениски,с провокативни надписи. Определено стила ми беше за по-млади от мен,но аз бях богиня и винаги щях да изглеждам на 24. Поне докато не започнех да старея,но нещата при нас бяха много по-различни,особено бавни,в сравнение с тези при хората. Бях се унесла в поредните глупави мисли,когато фаровете на сребристата Дачия на Никалъс осветиха лицето ми и сексапилната му усмивка ме срещна през предното стъкло. Плъзнах заните си части по капака и затичах към приятела си.

Вече в автомибила,поставих предпазния колан пред себе си и го подкачих:

-Джентълмен ли ще играеш тази вечер?

Веждата му се повдигна и той даде на заден,завивайки. Излязохме от алеята и продължихме нанякъде,накъдето не ми бе известно.

-Маршрута ще е простичкък.-обясни.-Запазил съм места в един ресторант,но спокойно,не е от префърцунените и елитни места,където да те оберат не е престъпление,а угаждане на червата. После смятам да се разходим през Сентъл Парк,където ще те нацапам с ванилов сладолет по лицето,след кето ще го оближа,разбира се. И накрая,да не забравя,ще те закарам на някой филм,какакто в колежа.-завърши.

-Леле!-изсвирих и го огледах изцяло:изобщо не бе облечен за официална среща,така че,не се притесних и разбрах,че бе говорил сериозно.- Добре си го измислил-какъв график само! Никалъс ли седи до мен,или някое извънземно те отвлече през нощта?-опулих се и се изплезих в огледалото.

Някаква кола избибитка и Ник наби спирачки,но другото превозно средство се забави и одра карусерията. Бронята се огъна и Дачията се наклони леко на една страна. Улових се за дръжката и счупвайки стъклото до шофьора с крак,разбих вратата. Изкарах Никалъс от там и точно когато се зададе верижната реакция и следващата кола се блъсна в тази,която се бе опряла в нас,го изблъсках надалеч. Дачията поднесе още повече и накрая се преобърна. Направи едно превъртане и започна второ. Стоях като препарирана,когато една светкавица се удари в автомибила и го разцепи. Половините се спуснаха от двете ми страни и спряха да се движат.

-Бел!-изкрещя Ник и ме издърпа от платното.

Втора светкавица раздра небето и погледнах уплашено към ръцете си.

-Хайде,бързо!-завлече ме,но аз се издърпах от хватката му и стиснах длани.

Бях изпуснала котвата си. Зоната ми на комфорт си беше отишла,а с нея и концентрацията ми. Шират щастливо надигаше лапи и опитваше да се добере до съзнанието ми,но аз затръшнах дебела врата пред лицето й. Изискан Мерцедес направи дрифт на няколко стотин метра от нас и пое в посока на мен и Ник. Гледах как се приблужава бясно,преди да набие спирачки точно пред двама ни. Потната длан на приятеля ми се стегна около моята и тревогата се разля като мъгла около аурата му. Въздуха се смрази и вдишах трудно.

Затъмненото стъкло се спусна и острата брадичка на долното копеле не можа да не предизвика нервната ми система. Нериус вдигна глава и натискайки някакво копче,накара вратите да се отворят.

-Днес аз съм вашия шофьор.-изчурулика безизразно,без да отделя поглед от пътя,а очите му да останат скрити под козирката на шапката,неизменна част от костюма на Тед.

-Кой...-започна Ник.

-Качвай се!-сухо го отрязах и го напъхах на задната седалка.-Този път се появи точно,когато имах нужда.-прошепнах,надявайки се да не ме бе чул.

-----
Vote⭐____Comment#___Share.

Sant Anel:Знам,знам! Но вчера нямах интернет почти целия ден и нямаше как да кача главата в 12 вечерта. Оправдания и пак оправдания,но за да се реванширам и ,основно,за да наваксам,днес ще пусна две или три глави. Насладете се и много топли прегръдки,с ухание на боровинки! 😊😆😝😍😙❤❤❤