Балтейн,Ню Джърси
------
Седях на леглото в стаята си и мързеливо прелиствах страниците на една от много книги,които бях купила щом отново се прибрах. Джордж отново настоя да провеждаме тестовете му всеки ден,а днешния с нищо не се различаваше от всички останали. Никога не бях могла да владея до съвършеснтво силата си и както изглеждаше,нямаше и да се случи в следващите един-два века. Но имайки предвид,че бях на тридесет,аз бях направо новородено в сравнение с всички останали от двата народа. Не че от ледените имаше много представители. И все пак Релай,татко и Нериус владееха до съвършенство леда,а всяка една жена от огнения народ беше истинска фурия,станеше ли въпрос за способности.

Ето ме и мен,излегнала се като плужек на мекото ми легло,четяща за някакъв вампир,който се влюбва в простосмъртна. В резюмето не пишеше какъв е,но и да знаех,че е кръвопиец,не това бе проблема в сюжета. Основната,натрапчива и дразнеща съзнанието ми част,беше тази,в която той най-накрая осъзнава,че тя няма живот с един ходещ мъртвец.

Бяха минали четири часа откакто бях започнала дебелото четиво,но с лека тематика,когато изпъшках раздразнено и я хвърлих на пода. Това не беше за вярване! Защо авторите понякога обичаха така да лазят по нервите на читателя? Обожавах тази авторка,но точно тази книга нямаше да мога да довърша.

"Защото ти напомня на теб и Нериус?"-закачи ме досадното гласче в главата ми,а аз му ударих круше и го набутах в един кашон.

"Ще стойш там,с тази твоя голяма уста!"-изритах кутията и се тръшнах сред пухените възглавници.

Тъкмо бях затворила очи,когато нещо прошумоля в храстите под прозореца ми и ме стресна. Скочих като попарена и се огледах. Нямаше никого. Хвърлих бърз поглед към двора,но видях само Кити да гони някаква нощна птица. Чак сега забелзязах,че беше 03:24 посред нощ.

"Тази котка не спи ли?"-исумтях и се върнах в леглото.

Отново чух някакъв шум,но когато се обърнах,този път през прозореца влизаше висока фигура,облечена в черно. В мига,в който се извъртя към мен,кинжала на майка ми пасна идеално под лъжичката му.

-Ти!-извиках шокирано и забих острието до крака му.

Студените очи на ледения войн,който така усилено отбягвах по всякакъв начин,се присвиха и той сведе поглед към забитото до крака си оръжие. След това ме погледна,усмихвайки се накриво. В очите му подскачаха весели пламъчета.

-В последно време много хора хвърлят неща по мен.-изтъкна.

-Махай се.-сурово казах и скръстих ръце пред гърдите си,с което привлякох погледа му точно натам- И ме гледай в лицето,когато ти говоря!-сгълчах го.

Но Нериус ме хвана нежно в ръцете си и преди да се осъзная,ме полагаше на леглото. Хвърли ме отгоре и отсъпи няколко крачки назад,облягайки греховния си задник на работното ми бюро,а двете му ръце се отпуснаха на ръба.

-Как си?-попита,сякаш не бях казала нищо и двамата бяхме първи дружки.

Изръмжах и приближавайки се ядосана,забих показалец в гърдите му.

-Какво правиш тук,нещастнико?-просъсках.

Мозъка ми дори не успя да проследи бързото му движение,а когато асимилирах случващото се,пръста ми бе потопен в студената му уста,засмукан от меките възглавнични на устните му. Езикът му,извърващ забранени неща по края.

Измърках и несъзнателно погалих езика му. По едно време се опомних и заших звучен шамар на грубия,натрапчив варварин.

-Ще те убия,ако още веднъж си играеш с възприятията ми. Това са моите клетки,така че,спри да ги предизвикваш!

Розовото връхче на езика му бавно бръсна горната му устна по цялата й дължина,преди да се прибере в ледената си пещера. Мястото,което най-много мразех в този отвратителен бог.

-Исках да те видя. -повдигна рамене,преди да заговори отново- Тъкмо се прибрах от Африка,когато се сетих,че невъзпитаната ми преводачка се изниза незабелязано. Късметлийка си,че уцели момента. Иначе никога нямаше да те пусна.-призна.

Хладността на тона му,сега ме обгърна като студена мантия,но не съдра кожата ми и не ме разкри чисто гола. Всъщност,смразяващия му тон погали всяка извивка,също като истинска милувка и ме сгря така,както дори горяща камина никога не би успяла.

-Каква изненада!-плеснах с ръце и започнах да крача,ясно осъзнала,че той нямаше да се махне,без сам да го реши- Богаташчето било на сафари.-исумтях.

-Истината ли искаш да чуеш?-без да дочака отговора ми,тръгна да отговаря-Преди месец дадох 7 милиона на една кампания,която се грижи за села в най-бедните райони на горещия континент и миналите три дни бях на мястото,за да помагам на доброволци за малките негърчета. Доволна?

Ченето ми удари пода и аз не успях да продумам нищо в отговор на съркастичния му въпрос.

-Чакай,вече си го представям:мислеше си,че съм убивал животни за да наслагам главите им в някоя колекция от ловни трофеи? Познах ли Балтейн?-засмя се и се оттласна от мястото си.

Това обясняваше по-тъмния му тен,но...

-Расист.-отсъдих след малко,за да прикрия изненадата от новината.

Нериус повдигна рамене и се приближи. Сега аз заотстъпвах назад,но не след дълго гърбът ми опря в стената и нямаше накъде да мръдна,защото ръката му се подпря до главата ми. Красивите му устни бяха извити в единия край,а капучинения цвят се вихреше в еротичен,спиращ дъха танц.

-Ако да ме изкарваш зъл ти харесва,за теб ще бъда такъв.-каза от нищото,съвсем сериозен.

Зяпнах го и за втори път останах без думи. Тръснах глава няколкократно,за да се върна в реалността.

-А ако не искам нищо от теб?-отрязах го и опитах да го отблъсна,но безуспешно-Междудругото,ти вече си такъв. -натъртих на всяка дума,вперила поглед в голата му гръд.

Защо трябваше секс бога да е полу-гол и да докасвам кожата му? Защото съдбата беше кучка,ето защо! И за да ми го върне,че я обидих,болка в слепоочията рязко ме накара да истена и да уловя лицето си в длани. Студени пръсти пролазиха по бузите ми,преди да ги изместят и Нериус да започне да прави кръгчета по челото ми. Щях да се изсмея или да му кажа да се маха,но доксването му моментално спря болката.

"Какво по дяволите?!"-изругах съзнателно и се притиснах към вещите му ръце. После обаче перверзника в него се прояви и той плъзна длани по врата ми,спускайки се още по-надолу.

-Спри,каквото и да си намислил!-заповядах и ги изблъсках -За какво дойде Нериус?-прошепнах,взирайки се във войнствените му,но изкусителни като ада черти,проследих силните му,мускулести гърди и корем с цвят на лятни жита.

Малка бръчица се появи между веждите му и не се стърпях. Повдигнах ръка и напук на всичките си инстинкти,я пригладих.

-Какво правиш с мен?-издиша думите,но не бях сигурна,че чух правилно.

-Какво правиш тук?-повторих въпроса си и когато получих само тишината на вечерта и мириса на тялото му-мускус и възбуждащи подправки,се шмугнах покрай него прилагайки максимално количество сила.

-Искам да напуснеш.

Излъгах. Лъжех,лъжех и пак лъжех. Но нямаше да му кажа,че започвах да свиквам с темперамента и характера му. Да си шеф на най-голямата фирма за оръжия в света,сам и безсмъртен,можеше да направи дори бога на желанието в това,което се бе превърнал Нериус.

-Сакреб ни прокле.-започна да бръщолеви някакви глупости,но в гласа му за първи път усетих толкова силна емоция,че нямаше как да не продължа да слушам-Знаеш ли,че всъщност тя беше кралица? Майка ти със сигурност ти е говорила за войната на двата народа. Когато жените на огнения народ победиха,русокосата богиня се самопровъзгласи за кралица. Никога преди не бе имало подобна титла сред нас. Имаше един бог,който тя ненавиждаше. Мразеше го толкова силно,че заради него прокле всички ледени. Представяш ли си Балтейн? Само един бог,а причина за цяло проклятие,което продължава и до ден днешен. Преди стотици хилияди години,когато била още дете,тя се влюбила в този мъж. Обикновен бог,почитан предимно от нехранимайковци и отрепки,пияници и безхаберници. Така се влюбила,че когато го виждала с друга,всеки път искала да е на нейно място и когато станала на век,се заклела,че някой ден щяла да го покори. Така да го подчини,че да го превърне в свой роб. Единствено и само нейн. За целта обаче първо трябвало да убие вречената му. Със Сакреб не били вречени,но тя направила всичко по силите си и когато не го получила,изчакала търпеливо майка ти да поведе в победа народа на огъня. Накрая прокле всички ни,заради него. Искаш ли да знаеш какво гласеше проклятието?

Унесена,кимнах замаяно. Дано не си измисляше,защото иначе щях да го пробуча на кол за това,че бе толкова изпечен лъжец,чак да му повярвам.

-Прокле ни да желаем женско тяло постоянно. Всеки миг от безсмъртния ни живот.-поклати глава,хилейки се като идиот.

Но това не беше истинска усмивка,а зловеща сянка на ярост и поттискане на желание за мъст. Защото Сакреб бе мъртва. Майка ми я бе убила.

-Защо ми казваш това?-попитах тихо и изпуках нервно пръсти.

Главоболието отново се бе завърнало,но не чак толкова силно.

-Никой не знае за това. Ти си единствения дишащ бог,който изобщо някога е разбирал цялата история. Тарсус знае само откъслечни части. Разказах ти го,не за да ме съжаляваш,а за да знаеш с какво ще трябва да си примириш Балтейн,защото за добро или лошо аз съм твоя вречен.-заключи обобщавайки всички факти,преди да скочи през прозореца като фантом.

Свлякох се на пода и прегърнах колене,стиснала здраво очи. И без да ми разяснява още,разбрах и навързах всичко. Нериус беше причината за разединение между народите ни и събитията,довели до положението,в което бяхме.

------
Vote⭐___Comment#___Share.