Нериус
-------
Превъртях се и забих метала в корема на противника си. Или поне едната от много жалки утрепки,които се опитваха да ме убият. Края проблясна в сребристо,примесено с кървавочервено,преди да го издърпам назад и да нападна следващия. Останаха само двадесетина от мижитурките,когато един нещастник излезе напред. Пушеше цигара и в момента,в който махна с ръка нехайно във въздуха до главата си,изтрелите спряха като по команда. Каквато всъщност беше.

-Кой си ти?-присмях се и се подпрях на металната тръба.

Смелчагата беше млад.

"Глупостта на начинаещия."-исумтя върешното ми аз-"Може би поредното разглезено богаташче?"

-Това не беше нападение.-ухили се и изгаси цигарата в ботушите си.

Някъде бях виждал това лице.

-А какво е тогава?-присмях се и облегнах на дланта бузата си.

Само чаках да приключи с плямпането,за да ги довърша. До последния.

-Предупреждение.-гордо отговори и помаха за довиждане.

Ударих по бетона с края на металния прът,за да привлека вниманието му. Насочих края към самохвалкото,но един от подчинените му се хвърли към мен,очевидно решил,че ще го нападна. Фраснах го и той се свлече мъртъв.

"Не беше толкова силно!"

-Бързаш ли?-подсмихнах се.

Момчето беше смело,признавах му го. Пристъпи малко към мен и свали очилата си. Сините му като лед очи,бяха много запомнящи се. Никога нямаше да ги забравя.

-Да.-каза и връщайки ги обратно на мястото им,се извърна и продължи през срутената ми задна стена.

Изръмжах и исках да призова силата си,но тези бяха стопроцентови човеци. Забих металния прът в асфалта отстреща и щях да се хвърля към тях с голи ръце,когато стрелбата отново започна и тялото ми стана на решетъчна преграда. Щеше да ми отнеме доста време,за да се възтановя.

-----
Балтейн
----

Вместо да взимам самолет за едното нищо,реших,че ще е по-добре да пътувам с влака. Когато пристигнахме,веднага набрах Алексис и й изкрещях в слушалката,да дойде да ме вземе.

Сега бяхме в Пежото ми,което бе успяла да вземе и карахме към апартамента на Релай. Джордж ми беше бесен,по думите на Алекс,а Ник е бил напът да дойде за мен в Ню Орлиънс. Тази вест ме сгря и с нетърпение исках да го видя,да потъна в прегръдките му и да попия неговия аромат. Не този на проклетото копеле,което си мислеше,че може да ме конадва. Още по-зле:смяташе,че съм мъртвата му вречена.

-Изключи радиото.-простенах и притиснах чело с пръсти,разтривайки мястото.

Мъчеше ме ужасяващо главоболие с всеки изминат километър от Файв Гънс Индъстрийс,а нямах хапчета в себе си.

-Така?-попита Алексис,след като намали звука.

-До край.-посъветвах я,а тя ми хвърли угрижен поглед.

"Всичко наред ли е?"-попита ме с очи.

"Не знам."-отвърнах й,също с поглед.

Сивото,подобно на буреносен облак,се завихри и тя присви очи,изучавайки ме.

-Познавам те Бел.-каза на глас- Виждам го. Има някаква промяна в теб. Запознала си се с някого и той се държа зле?-опита се да налучка.

Поклатих тъжно глава. Проклетата Алекс и психиатърското й мислене. Винаги разбираше чувствата ми,повече от мен самата. Дори не исках да си призня,че имаше някакъв шанс Нериус да ми бе вречен. Бях усетила нещо! Това не ми се бе случвало никога преди. Не говорех само за начина,по който ме докосваше сексапилния леден войн,а усещането,което бях почувствала при съприкосновението кожа с кожа.

Толкова...интимно.

-Какво се върти в главата ти?-позаинтересува се рижавата ми приятелка и аз изпъшках раздразнено.

Мразех да ме прекъсват,докато мислех над важен въпрос.

-Нищо!-сопнах се и посочих началото на имението- Бързо караш.

Брадичката й се вдигна нагоре,а инатливата й същност се стелеше като октопод в малкото купе и ме притискаше,душеше,с пипалата си.

-Благодаря.-смутено каза и изключи двигателя,спирайки пред така познатата ми алея.

И не тази,на която ме бе оставил Нериус.

-Аз ти благодаря.-отрязах я и я възнаградих с убийствена прегръдка.

-Не мога да си поема въздух!-изпъшка.

Засмях се и й дадох знак да ме последва,когато излязох от автомобила.

-Така ли?-попитах невинно.

Когато се обърнах по посока на имението,видях Никалъс да се приближава с бързи крачки. Лицето му беше обръмчано в множество бръчици от тревога. Дори не спря,а направо се блъсна в мен,улавяйки ме в прегръдките си. Парфюма му ме приветсва обратно у дома,а аз притиснах нос в черната му тениска. Устните му уловиха моите,но закратко. Придължи да ме пристиска в себе си когато заговори:

-Липсваше ми. Толкова много ми липсваше...-прошепна и потри нос в косата ми-Посмислих си,че си ме оставила. -обвини ме,също така изричайки признание.

-Не съм!-възразих и обхванах в шепи лицето му.

Кафявите му ириси ми навяха спомена за капучинения ураган и трябваше да отклоня поглед,за да го избия от ума си.

-Тук съм!-погалих долната му устна.

Някой се прокашля и стреснато погледнах Алексис,стояща до нас. Изчервих се и прочистих гърло,отдръпвайки се. Надявах се,че Ник не го прие като отблъскване.

-Джордж е изперкал.-усмихна се Ник,макар да знаеше,че Джордж беше опасен.

Навид миловидния мъж беше много добър боец,с невероятни познания по ума и съзнанието на всеки един войн. Знаеше как да превърне и яйцето в здраво кубче лед,което бе и причината майка ми да ме прати тук.

-Загазила си.-изхихика се Алексис и ми подметна ключовете,преди да ми прати въздушна целуква и да хукне надолу по алеята,където бляскавия й Ситроен се печеше блажено на слънцето.

-В Ню Орлиънс валя през цялото време. Съобщиха за много силни бури.-обади се Никалъс,който също я преследи с поглед.

Двамата не се разбираха перфектно,но бяха в много добри отношения,така че аз нямах нищо против.

-Да...-отнесено отговорих и скръстих ръце -Ще тръгваш ли?-додадох.

Никалъс се сепна и извинително ми се усмихна. Адамовата му ябълка се сърелна нагоре,после обратно надолу,когато преглътна.

-Имам работа по скулптурата,знаеш как е.-извинително каза- Но ще ти се обаждам на всеки час,можеш да се обзаложиш на това.

Смехът му изпълни ушите ми и се засмях заедно с него. Но някак...не истински. Принудено.

-Добре.-усмихнах се за последно.

-Добре.-отвърна на усмивката ми и се завъртя с гръб,отправяйки се към дома си.

Празнотата беше чувство,което никога не бях познавала до този миг. Ала сега,виждайки как Ник се отдалечава,исках нещо много по-различно. Нещо,което беше на часове път от тук.

-------
Нериус
------

Когато тялото ми се възтанови напълно и куршумите се бяха извадили през зарастващите дупки,дойдох в съзнание и първата ми мисъл беше платинено-русата богиня на водата. Една толкова непозната за всички богове сила,но все пак,предречена от старата богиня на мистиката преди хиляди векове.

Изправих се и стиснах зъби от болка. Да те направят на ренде с широки дупки си беше болезнено изживяване. Ако не бях бог,да бях умрял намясто,още след петнадесетия куршум. Но божестеното ми тяло понесе десет пъти по толкова,че и повече. Истенах и се изправих,като се движех силно прегърбен. Повечето бяха улучили гърдите ми,а мястото лесно можеше да се разкъса. Там кожата не беше покрита с толкова мукули и тъкани,колкото бедрото например.

-Откарах Белинда до гарата,както и кучката ти до дома й.-долетя гласа на Тед на метри от мен- Как смееш да се забавляваш без мен?-оплака се,когато огледа пораженията.

И мъртвите тела.

-Тед,какво си направил?-вдигнах глава и извадих последния куршум от лявото си подребрие.

Приятеля ми смръщи вежди-мимика,която бе усвойл благодарение на мен,тъй като ме виждаше с това изражение откакто се познавахме.

-Не си ли наредил да я закарам до летището?

Изцъках с език.

-Преметнала те е.-констатирах.

И се засмях. За втори път в последните 24h се смеех истински. Нещо,което не бях правил от 15 000 години.

-------

Vote🌟___Comment#___Share.

Sant Anel: Дори не си и помисляйте,че ви се е разминало с 13-та глава! В никакъв случай! 😆😁😝