Балтейн
-------

Върнах се само за да взема якето си от кабинета на нещастника,когато по път за гаража,чух някой да ме вика. Или поне чух "момиче" и "блондинка". Но със сигурност нямаше предвид мутрите на Нериус. Тед ме чакаше в един лек автомобил на паркинга,който бе само стотина метра по-надолу от портите и сигурно вече пуфтеше от нервност. Обърнах се по посока на гласа и видях млад мъж,облечен с бял потник и избелели дънки. Беше с натурата на секс бога,пред когото бях свалила гарда за малко. Този факт никак не ми помогна. Когато се изправи,красивите му сини очи ме приковаха на място. Приличаха на ледените късове и кинжалите,с който Нериус се биеше. Но излъчваха топлина.

И флирт. Опасна игра играеше този тестостеронен красавец,а размазаното двигателно масло по ръцете му,също привличаше вниманието. Не,не маслото,а начина,по който контрастираше със златистата му кожа. И татуировките му.

"Колко сексапил може да има само в едно имение на проклетата Земя?"-не зададох въпроса си гласно,но пък за това преглътнах тежко. Вероятно дори се изчервих,задето го бях зяпала така.

-Съжалявам,ако прозвуча като свалка. Просто вървиш в грешната посока.-оповести и посочи нещо над рамото ми с широка,но извинителна усмивка -Натам е портала.

Портал?!

--К-какво?-заекнах и се препънах насред равната земя,помисляйки си най-лошото.

Мускулестите му ръце ме уловиха преди да се препъна отново,а на лицето му се появи объркано изражение.

-Нали щеше да ходиш към летището?-попита.

Вдигнах глава и ударих дебелия си,кух череп в брадичката му. Куха бъчва,ето това бях аз.

-Да..чакай малко!-възразих- От къде знаеш това?-отърсих се от топлината на тялото му и се отдалечих на няколко крачки-Знаеш ли,Тед ме чака.

Завъртях се на пети и се насочих към портите,когато чух някой да бяга към мен,само миг преди синеокия да препречи пътя ми. Издиша дълбоко и протегна длан към мен.

-Не се случи така,както ми се искаше. Името ми е Раян. Дойдох да поправя маслото и да изкарам водата от карусерията,но ако искаш ще те закарам до летището. Знам,че си тръгнала натам,защото чух как помоли онзи мъж.-обясни и не свали ръката си.

Огледах го,преди да кимна и да направя кисела фузиономия.

"Вода в карусерията? Явно Нериус не бе добър шофьор!"

-Белинда Слейд,преоводач. И не работя тук. Беше ми приятно Раян,но бързам. Наистина съжалявам.-избъбрих и опитах да го заобиколя,но хубавеца протегна ръце и каза:

-Почакай. Поне ми обещай,да се срещнем пак.

Опулих се като риба на сухо. Човеците бяха много нахакани и самодоволни.

-Добре. -изпуфтях,за да ме остави намира и затичах към Тед -Потърси Белинда Слейд в интернет! Някъде там имаше интервю с един хипопотам и аз превеждам.-провикнах се тичайки.

-Ще го направя!-извика ми в отговор,преди да го загубя от поглед,прескачайки оградата.

-----
Нериус
-----

Задникът ми изтръпна от седене на твърдия терен и скочих на крака. Бавно и лениво тръгнах да вървя към вратата. Отворих я и затворих за момент очи. Усещането,да чувствам Балтейн до себе си,беше същото като с Кетрин. Никога,дори след милиони години,нямаше да сгреша този познат глад.

Наелектризирането на кожата и жуженето в главата ми. За пореден път съдбата ми посочваше среден пръст,но сега наистина се забавляваше. Сигурно танцуваше хула-хула на Бахамите,изписала с урина името ми в пясъчна яма.

Изръмжах и забих юмрук във вратата. Заледих го и ударих отново,с всичката сила,на която бях способен. Ледът се напука и щеше да се разтроши,но аз го заледих двойно и направих дупка. Треските захвърчаха навсякъде,преди да полепнат по потното ми тяло или да паднат сред краката ми. Точно,както когато Шират ме беше погълнал. Чупех и рушах всичко по пътя си,без значение от това дали не бе важно за някого. Или не беше самия "някого".

-Ханс!-извиках,докато отстранявах вратата от пантите - Ханс,довлечи си задника тук,проклетнико!-иревах.

Рижавата му глава заподскача в полезрението ми,преди да го видя,слизащ по стълбището. Дишаше нервно и бръчки премрежваха иначе гладкото му,младо лице. Предпочитах ранотниците ми да бяха млади,за да ги използвам в спарингите. А понякога и за истински битки.

-Това трябва да се преработи.-отбелязах и му подадох мебелта.

Зелените му ириси се разшириха от ужас. Знаех какво си мислеше: в момента виждаше как обикновен мъж държи дебела врата от тежко дърво,с размерите на маса за цяло семейство. Без никакви усилия.

"Анаболи."-идеше ми да излъжа,само за да видя реакцията му. Но беше много вероятно да избухна в неконтролируем смях,а това автоматично щеше да провали всичките години в отбягване на всякава емоция. Тоест,щях да си играя на гоненица с Шират.

"Не и в този живот!"-отсякох категорично и кимнах с брадичка към остатъците от вратата.

-Шефе,имаме някакви пропуски в информацията. Системната информация. -уточни.

Това вече привлече вниманието ми. Скръстих ръце и повдигнах вежди,за да го накарам да обясни. Така и направи.

-Също така засякохме един от работниците да напуска града.-завърши след няколко минути неспирно говорене.

-Кой?-попитах,поемайки към стаята си.

"Дано Тифани не е там."-помолих се на боговете,тези лъжливи...

-Белинда Слейд,шефе.-каза спокойно,веротно смяташе,че нямаше да е важно.

Но беше. Беше толкова важно,че спрях,а горилата се блъсна в гърба ми. Шират погъделичка съзнанието ми,но аз погледнах през прозореца и си наложих да дишам равномерно.

-Искам доклад на бюрото си веднага,щом се върна. -казах и връхлетях като гюле в спалнята.

Не чух отговора на рижавия клоун,защото блъснах вратата и полилея се разлюля. Тифани пишеше нещо на лаптопа си. В мига,в който затръшнах вратата,изрусената прелъстителка подскочи и изпусна лапотопа на паркета.

-Какво ти става?!-изписка и се наведе да го вдигне.

Не й обърнах внимание и набързо облякох най-близката тениска,до която се добрах. Изхвърчах навън,без да кажа каквото и да било. Все едно щеше да е и да бях отворил уста. Утре сутринта тя си тръгваше. А най-лошото от всичко беше,че сега нямах шанс с която и да е жена. След като двамата вречени се докоснеха,душите им познаваха другия. Сакреб никога не бе споменала тази вратичка и сигурно се бе надявала никога да не я откриехме. Почти всички мъже от народа ми останали живи след войната,се бяха самоубили. Сега душите им вероятно чакаха следващия бог,в който да се родят.

Спуснах се във фоайето,където трима от работниците ми насочиха пистолетите си в моя посока.

-Шефе.-измърмори Грег и всички като един свалиха дулата към пода.

-Има пробив.-сухо отбелязах.

Тримата се спогледаха шокирано,преди Грег да се строполи мъртъв пред мен,а огъня да бъде открит. Изритах Майкъл в петата и той се просна до трупа на Грег,а аз изтръгнах оръжието от мъртвеца.

-Стой долу!-наредих и разбих с лед отвътре-навън пистолета.

Неизползваните куршуми се разнесоха около мен,но аз не им поволих да паднат. Призовах силата си и превръщайки ги в ледени ракети,ги запратих към глупаците,решили да нападнат дома ми. Свистене във въздуха ми показа,че се опитвагщха да ме оцелят. Разбира се,че се целеха в мен. Пристъпих извън помещението,а под краката ми счипените парчета стъкло хрущяха като костите на убитите от мен богове. Стиснах клепачи и хладно казах достатъчно силно,че да ме чуят всички стрелци и натрапници:

-Ако търсите смърта си,сте дошли на правилното място.

След което изтръгнах металната тръба на парапета и я заледих. Изпуках врат и се усмихнах хищнически,преди да започна да ги избивам.

-------
Vote🌟___Comment#___Share.

Sant Anel: Чудите се кой е на гифчето? 😆 отговор:Раян. Изглежда ли ви познат? За тези,които се чудят,това е младия сексапил от клипа "Call me maybe"- Holden Nowell.