Балтейн (16+)⚠
------

Чаках два отговора,а имах още много въпроси. Битката ни стана бързо и дишах нормално. Но кожата ми,докосваща неговата...

"Балтейн,спри! Имаш Никалъс,който сега сигурно се поболява за теб!"-скара ми се вътрешния ми глас. Аз обаче протегнах ръце в отчаяние и му извиках: "Но аз не мога да се удържа!"

И беше точно така. Там,където кожата ми беше в контакт с неговата,сякаш всяка моя клетка се събуждаше за живот. Наелектризраше се и танцуваше като подивяла. Ако не от битката,то от опианение дъхът ми започна да засяда в гърлото.

Приближих се още,напук на всичките светещи,премигващи в неоново червено лампички,подсказващи ми да спра. Очите му се присвиха със странна емоция и преди да се осъзная,бях под него. Дългите му пръсти се плъзнаха под тениската ми и устните му завладяха мойте. Очаквах,че целувка с този изрод би била груба и болезнена,но пухкавите му устни се зайграха с моите и езика му дори изчака да дам позволението си,преди да нахлуе в устата ми. Вкусът на уиски и полярен скреж се пропиха по мен и животинската ми страна,онази,която не знаех дали трябва да поттискам,излезе наяве. Дланите ми пробягаха по торса му,преди да забия нокти в силните му,широки рамене. Изръмжах,когато устата му се отдръпна от мен и загубих сладкото усещане от опияняващия му вкус. Нериус беше като афродизиак. Дори ако някога изядех божествена амброзия,едва ли бих се почувствала по-замаяна от сега.

-Исках да проверя инатливия ти задник дали не се е забъркал в някоя каша,защото ми изглеждаше като жена,която има силно любопитвсто. И се оказах прав. -каза и плъзна език под ухото ми,като накара цялото ми тяло да настръхне от екстаз.

Изсъсках и пробих кожата с нокти. Зави ми се свят,но аз ожесточено отказвах да се предам. Стиснах бедра и захапах устни,като едва не ги доведох до кървене.

-А...- ледено-студени пръсти се спуснаха по пъпа ми,правейки кръг-..а защо си такова копеле?-попитах.

Това моя глас ли бе? Никога с Ник не бях треперила от възбуда или говорила така дрезгаво и накъсано.

-Балтейн,-отново името ми,изплъзващо се между греховните възглавнички на устните му- мисля,че трябва да се махнеш незабавно от тук.

Отворих очи. Дори не бях разбрала,кога ги бях затворила. Зениците му се бяха увеличили като след дрога,а ноздрите му се разширяваха и свиваха бързо от дълбокото дишане.

-Веднага.-каза през зъби.

Шират докосна част от мозъка ми и аз спрях да дишам. Издишах за последно и ударих глава в пода. После пак и отново,за да го пропъдя.

-Ти си този,който изглежда сякаш иска да ме изяде жива,а сега ме отблъс..-нямах възможност да продължа изречението си,защото бях грубо преобърната по корем.

Само едно дихание по-късно,дънките ми бяха свалени и студената длан на ледения войн погали вътрешната част на бедрото ми. Прехапах езика си,за да не извикам и опитах да се отскубна от лапите му,но Нериус ме притисна към студената повърхност и изненадващо вмъкна два от пръстите си в мен. Опрях чело в пода и си поех дълбока глътка въздух,преди изгарящите тласъци да ме накарат да рухна.

-Дори в момента си задник.-успях да простена.

Тежеста от мен изчезна и само с една ръка,бях повдигната в хоризонтално положение. Свободната му ръка се уви около ханша ми и той постави краката ми отстрани на бедрата си. Студът,който тялото му излъчваше,успя да предизвика гърлено мъркане от моя страна. В друг случай бих си ударила шамар,но пръстите на секс бога бяха в мен и правеха чудеса. Гърдите ми натежаха и отпуснах глава на изпотените му гърди,докато по собствената ми кожа избиваше пот.

"Не усещам силата си..."-помислих си откъслечно. Рационалния,здравия ми разум, бе скочил с парашут,а в последтсвие той явно се бе оказал повреден,защото нямаше шанс да оправя желето в черепа си. Вероятно никога.

Леко наболата му брада се опря във врата ми и измести косата ми,за да открие мястото за зъбите му. Не успях да се спра и изкрещях.

-Кажи ми ,ако изпитваш болка.-едва достигнаха думите му до слуха ми,макар и изречени до самото ми ухо -Балтейн!-каза с любимия си,заповеднически тон.

Поклатих глава в отрицание и се предадох на усещането,да чувствам студената му аура около себе си,пръстите му,в мен. Щях да експлодирам. За секунда дори успях да използвам желето в черепа си и да осъзная,че никога не бях изпитвала подобно нещо.

Не беше от Ник,защото той не беше лош любовник. Просто този нещастник...

-...ме изкарва извън нерви!-изръмжах на глас и слабините ми се стегнаха,точно преди да свърша- Усети ли ...нещо?-попитах задъхано веднага,щом възвърнах гласа си.

Звънък смях. Под мен силното тяло на "шефа ми" се разклати от силата на смеха и шокирано обърнах глава към Нериус. Усмивката му бе като изгрев,появяващ се след дълъг период на мрак. Когато заговори,гласът му беше небрежен.

"Истинския му смях."-прошепна съзнанието ми.

-Мислех си,че съдбата ще спре да ме наказва. Реших,че най-накрая ме е оставила.-призна.

Но аз не разбирах за какво говореше. Пръстите му се изплъзнаха от мен и той ги поднесе към езика си. Дълбок рев се зароди в гърлото му,но така и не излезе през греховните му уста. Когато ме погледна,кафявото бе капучинено.

-Изключих емоциите си заради теб. Преживях смъртта ти,а сега ти се прераждаш и ме намираш,за да ме измъчваш.-поклати глава и се отпусна назад,все още здраво оплел ръце около мен.

Почувствах се,като че току-шо се събуждах. Той говореше за мъртвата си вречена. Смяташе,че това съм аз! Извих ръцете му и се претърколих. Вдигнах на мястото им дънките си и казах с леден глас:

-Не съм твоята вречена,откачен нещастник!-казах и махнах с ръка,разярена,но привидно хладнокръвна- Това,което се случи,беше момент на слабост. Не искам да съм груба,но твоята вречена е мъртва. Дано душата й е намерила добър приемник. Ако не,нека се носи в красотата на Космоса,някъде, където да не вижда в какво нищожество си се превърнал!-отсякох и преметнах косата си над рамото,за да не види Тед любовното ухапване на рамото ми.

-Питай майка си за Сакреб!-провикна се,докато затварях врата на тренировъчната зала.

-Точно това ще направя,-промърморих,оглеждайки се за единствения си близък в Ню Орлиънс- като че ми пука за мизерното ти минало!

Бях груба. Но това което се бе случило преди малко,уголи всеки нерв по тялото ми. Сякаш душата ми искаше да се разкрие.

"Не съм неговата вречена!"-категорично натъртих мислено и стиснах зъби.

-Тед!-затичах се,щом забелязах прошарената му коса-Тед,закарй ме до летището!-наредих.

Мъжът се обърна и изгаси цигарата си в мраморното възвишение на пода,преди да метне фаса в близкото кошче. Обърна се в моя посока и смръщи вежди в загрижено изражение. Бях оправила дрехите си по пътя,но зачервеното си лице не можех да прикрия. По дяволите!

-Нериус нареди.-излъгах и за по-достоверно,добавих усмихвайки се фалшиво-Веднага.

Трапчинките му се показаха и той явно се бе вързал,защото кимна и ми показа пътя,следвайки ме плътно като куче пазач.

-------
Vote🌟___Comment#____Share.

Sant Anel: Това си беше голям обрат,но се налага. Повярвайте ми,от тук нататък ще има много изненадващи сцени. Дано да сте подготвени! 🙅🙆🙈🙉💪✌