Балтейн
-----

През мозъка ми преминаваха вълни,удрящи се с нежни вибрации и рикуширащи в стените на черепа ми. После той се задейства и като на забавен каданс,ми напомни детайлите от сънищата,които имах откакто се бях родила, неспирно повтарящи се:

"Красивото му,величествено тяло,се извисяваше над морето от мъртъвци,а медената му кожа едва се виждаше от дебелия пласт кръв-кръвта на жените богини. Сестрите на мъртвата му вречена. Картината беше така ярка,толкова жива,че когато се обърна и прекърши последователно всички ребра на поредната богиня,която се изпречи на пътя му,ясно съзрях болката в тези черни очи. Да бъдеш бог на забавлението за моя събрат беше лесно. Той винаги беше лъчезарен,усмихнат и изпълнен с неизчерпаем запас от шеги. А Сакреб го бе тласнала към лудостта на бога в него и той не беше могъл да издържи натиска на Шират..."

Когато отново се върнах в реалността,същите изцапани с кръв ръце,но вече чисти, ме полагаха внимателно в меко, застлано в черни чершафи легло. Едва успявах да си поема въздух от силата на спомените. Най-сетне,след тридесет години блъскане над въпроса кого сънувах,имах отговор. Същия бог,който ме бе научил да призовавам силата си като малка,беше мъжът от сънищата ми и студенокръвния садист,който не търпеше възражения.

И аз плаках за него. В очите ми се образуваха сълзи,който попиха във възглавницата. Скрих се в мекотата и уханието й на мускус,за да не му покажа емоция.

Защото той нямаше да я разбере.

Нериус си беше забранил да чувства,точно защото чувствата го бяха довели до самотата и отчаянието. Бяха го засмукали в Шират.

* * *

Когато се събудих,се намерих на дивана в кабинета,на самия шеф на Файв Гънс Индъстрийс.  Разтрих очи и за щастие щорите бяха спуснати, когато ги разтворих. До мен имаше придърпана маса на колела,върху която се намираше поднос със закуска.

Огледах се внимателно и опитах да възприема повечето детайли. В съзнанието ми се заблъскаха два въпроса:

"Откъде Нериус знаеше името ми и как бе на точното място,по точното време?"

Изстенах гръмко,когато до носните ми рецептори достигна уханието на бухтички със сметана. Облизах устни и дори не си направих труда да използвма вилица,за да ги погълна до последната троха. Не бях яла много през последните няколко дни и за това също винях Нериус. Матово-сребристия часовник на стената показваше че часът бе 06:40 и отново се излегнах на велурената,мека мебел.

Не след дълго на вратата се почука и вътре пристъпи Тед. Засмях се,а той повдигна вежди в объркване.

-Защо винаги чукаш,когато така или иначе ще влезеш?-попитах през смях.

Вече побеляващия брюнет ми намигна и сипа чай в една сребърна чаша. Истинско сребро.

"Както казах-фуклю!"-подчертах наум.

-Просто исках да те предупредя,че някой ще влезе.-отговори.

Кимнах и изпих топлия боровинков чай. Не почувствах никаква промяна,но поне отми застоялия вкус на чипса от снощи.

-Къде е Нериус?-зададих въпроса си,с привидно небрежен тон.

Но вътрешно кипях от гняв,защото го нямаше,а аз имах въпроси,чиито отговори ми убягваха. Въпроси,които бяха належащи.

Тед малко се наежи,когато го попитах за шефа му,но простичко отвърна:

-В трнировъчната зала.

Чудесно! Значи можех да го пребия и да си взема отговорите ендовременно. Не беше ли това най-хубавата сутрин за една бясна богиня?

-Заведи ме.-заповядах му и той малко се омърлуши,но накрая прие.

Тананиках си стара мелодия от ранните години на деството ми,когато Тед прочисти гърло и спря пред поредната врата,която с нищо не се отличаваше от всички други,освен с малко по-големите си размери.

-Майка ти също обичаше да ме напада,още щом влезех в стята й. Също така имаш невероятен глас,който сигурно си наследила от нея. Повярвай ми,аз също искам да разбера защо са те пратили тук на тази възраст,но Нер не ми позволява да остана.-сподели.

Застинах насред движението си. Усещах студения метал на бравата под пръстите си,но не можех да се насиля да отделя очи от Тед. Нима той току-що бе признал,че ме познава?

Явно недоумението се бе изписало на лицето ми,защото шофьора изпъшка и се усмихна знаещо.

-Да Балтейн,познавам родителите ти. Знам и ,че имаш брат. -усмивката му бе от уходо ухо,докато потъваше в спомените- Както и че сте богове.-завърши и ми отвори сам вратата.

Защото след такова признание,аз никога не бих могла да го сторя сама. Изхълцах и запуших усните си с длан. Нямаше да се покажа като слабачка. Никога повече. На Нериус му беше предостатъчно цивренето ми от снощи,причината за което обаче му убягваше. И така трябваше да си остане.

"Никога не изпитвай съчувствие към някого,когото не познаваш."-беше ме посъветвал самия той,още в началото на запознанството ни преди седмица. Когато уби онзи мъж и не успя да получи исканата от него информация.

Яростта отново премина през мен и благодарих на Тед,като го оставих навън. С ритмична крачка навлязох навътре в същността на тепиха и следвах звуците от нанасяне на удари. Отне ми по-малко от минута да открия източника:

Нериус нанасяше удари на една боксова круша,като я посрещаше по начин,показващ години практика. Удряше и удряше по повърхността й,посрещаше я след всяко отблъскване и отново нанасяше удар. Биеше се с коляно,оттласкваше се от пода на една ръка. Стегнатите му мускули се отпускаха и моментално се свиваха отново,готови да нанесат следващия си удар,изпълнявайки поредната атака. Без да се задъха.

-Бий се с мен.-казах.

Гласът ми проехтя в огромното помещение и ехото рикушира в бетонните стени. Сексапилния бог улови крушата и с един леден кинжал,я откъсна от тавана. Отломки попадаха по изпотения му торс,покривайки татуировката на лявата му страна.

-Балтейн.

Едно име,със стотици закодирани помисли. Желания и тайни,поръсени със амброзиев прашец.

-Сега се очаква да кажа името ти ли?-исумтях и заех бойна позиция,след което развижих схванатия си от спането накриво врат- Бий се с мен,а когато спечеля ще получа отговори на няколко въпроса.

Истинско ухилване на чисто мъжко превъзходство изви изкусителните му устни и предизвикателство проблясна в черните му ириси. Ледени куршуми прелетяха на метри зад гърба ми и ако не се лъжех,се целеха в протежението на гръбначния ми стълб. Затворих очи и се превътях,за да усиля сетивото,което ми бе от полза при изненадващите му атаки. Избегнах ледено подкосяване на краката и грамаден леден къс,летящ точно в посока на корема ми. Засилих се и се превъртях във въздуха,отскачайки в еластичните ограждения на тепиха. Изритах нахакания задник в бедрото,но болката бе само за мен. Исъсках и улових врата му,за да направя опит да го поваля,но той успешно ме улови за ръцете и ме тръшна под себе си. Поех целия сблъсък с плешките си и болката размъти мозъка ми. Изпитах импулс да оближа и захапя устните на ледения войн,а после да го възседна и...

-Но не победи.-отбеляза на сантиметри над лицето ми,а очите му прогаряха дупки в мойте- Защо не ми каза истисната за самоличността си?

Призовах водна ръка от пода и я увих около крака му,преди да го ударя в земята до мен. Сега,когато лицата ни бяха на едно ниво,прекрачих тялото му и опрях собствения му кинжал под брадичката му.

-Защо не ми обясниш как се озова на мястото,на което се намирах вчера или предпочиташ да започнеш с това,че си бог на забавлението,а всъщност до сега съм видяла само един надут задник?-отрязах го и положих съвсем малко повече натиск,което доведе до срязване на кожата.

Капка кръв се пързолна по острието на кинжала и аз бявно я облизах,без да прекъсвам зрителния контакт.

-Интересно.-повторих думите му от онзи ден,когато почти свърших под недокосването му.

---
Vote🌟__Comment#___Share.