ВНИМАНИЕ! 🚩

Историята не е редактирана.

НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ЛИЦА ПОД 16 ГОДИНИ! ⚠
----------------------------------------------

Балтейн ,Небесния дворец
-----

-Размърдай си задника и атакувай!-долетя гласът на Велас и усетих как огнена топка ме блъска в гърба,миг преди да почувствам сблъска от лицето си с мраморния под.

Бях се родила и отраснала в този дворец,но все така не можех да свикна,че тук всичко беше мраморно.

Събрала сили се оттласнах от камъка и завъртайки се в цял кръг,с огромната опасност да върна закуската си,изпратих висока вълна към кралицата. Не че тя имаше нещо против!

Истината бе,че Велас ми беше много близка. Всъщност,тя беше такава с всички от боговете,но най-много с родителите ми и,разбира се,вречения си. Това,че беше кралица на боговете,не я променяше по никакъв начин в очите на поданиците й,които реално погледнато,я приемахме като наша сестра.

Черната й,дълга до под раменете коса,се шибна в лицето й,когато вълната ми я удари. Тъмните като нощ кичури залепнаха по лицето на владетелката. Единственото което беше останало както беше преди да я улуча,сега беше,че огъня й още се завихряше над дланта й.

Като изплю течността,насъбрала се в уатата й,тя ми хвърли изпълнен с раздразнение и примирие поглед.

-Виждам,че не искаш да се биеш. -посочи очевидиното и само поклати глава,когато отново седнах на пейката,вземайки книгата,която бях опуснала преди малко.

Чух звука от стържене на метал и отделих поглед от четивото в ръцете си. Велас прибираше оръжията и разчиствале кашата,останала след тренировката,която родителите ми настояваха да провеждам всеки следобед.

-Да ти помогна?-попитах с всякакви липса на ентисуазъм.

Кралицата се засмя и звънкия й глас огласи залата. Бронята й проблесна на слунчевата светлина когато се обърна и махна с ръка.

-Остави. Вече се справих с това.

Кимнах и отново се зачетох. Очите ми скачаха от една дума на следваща,но смисъла ми убягваше. За жалост,нямах предвид смисъла на сюжетната линия в книгата. Ставаше въпрос за нещо,което ме глождеше от много дълго време. Затворих я с тихо "пуф" и прокарах пръсти през плашещо дългата си,руса коса. Скоро трябваше да я отрежа. И това трябваше да се случи когато майка ми не може да ме види и да ме накаже да правя някоя глупост като да почиствам купите на старите девици.

3572 купи. 3 часа чистене и още 3 часа мърморене. Не трябваше да забравяме и брат ми-онзи пещерняк щеше да ме издаде на нашите само за да се забавлява,докато поне веднъж той не е този,когото смъмрят или наказват. Купите винаги бяха чисти. Винаги. Просто трябваше да имаме някакво наказание-занимание,с което да отегчат и без друго вече отегчената ми и скучаеща,клета душа.

-Пак ли мислиш и фантазираш нещо?

Велас се беше преместила и сега седеше ужасно близо до мен,сякаш искаше да види през черепа ми и близостта щеше да й помогне. Исумтях и уморено въздъхнах.

-Колко още ще трябва да прекарам в този дворец?-обърнах се изцяло към нея и я приковах с погледа си- Не може ли да посетя онзи събрат на баща ми на Земята?-попитах с печална нотка в гласа.

Последните сто пъти отказаха категорично. Майка ми,богинята на победата,даже заплаши да ме накара да изкъпя камишите,ако попитам още веднъж за онзи мерзавец. Не разбирах защо го ненавиждаше толкова,като с него дори не общуваха. Велес веднъж ми спомена,че той е бил първия ми учител. Научил ме да призовавам силата си и да я приема като част от себе си.

Дадесет и осем години след раждането ми,беше добро време да започна да взимам решения сама. И току-що ми хрумна страхотна идея,заради кяото сигурно щях да чистя не само купите,но и тоалетните когато някой ме хванеше.

Молех се мислено на боговете,че риска ще си е струвал.

-----
Нериус,Ню Орлиънс
-----

Двойно почукване по вратата ме накара да повдигна глава и да прибера боклуците,с които се занимавах в личното си чекмедже под бюрото. Изръмжах под нос,когато вътре влезе Тед и се настани като у дома си. За тридесетте години,през които работеше за мен,човекът още нямаше ужас в очите и стопроцентово подчинение. От опит знаех,че това може да ти коства много. На него още повече,за това за негово добро бе скоро да се пенсионира.

-Нер,жена ми пак ме побърква. Моля те,позволи ми да остана малко при теб.-простена и се просна на дивана в ъгъла.

Сключих ръце и смръщих вежди. Ако беше някой друг мой подчинен,да съм му замразил мозъка. Но не бе.

-Фиби те обича. Осъзнай го,копеле такова.-промърморих.

Силния му,вече много подрезгавял с годините и гледането на мач,придружен с твърд алкохол,бяха направили тембъра на Тед дрезгав като на мечка гризли. Добре,че поне поддържаше форма. Лошото бе,че скоро трябваше да го пускам в пенсия. Нямаше как да тренирам вече с него,тъй като рефлексите му се забавяха с всяка следваща година. Като нищо можех да го пребия,а той да не стане повече.

-Млъквай,гад нещастна! Ти не си този,който да ми казва дали Фиби ме обича или не. Оправяй си собствения любовен живот. Да не мислиш,че не видях как Бил изпрати поредната ти курва сутринта?-поклати глава и ми хвърли мрачен поглед,придружен с показване на юмрук- Глупак такъв,та аз закарах кучката до летището.

Облегнах се на дланта си и разтрих слепочия. Тед беше истински трън в задника. Грешка-дебел прът,който стрърчи от там и ти прекалено си се привързал към него,даже си му простил,че ти е отнел девствеността отзад.

-Как е Миранда?-попитах,сменяйки темата за ...мамка му,дяволите да ме вземат!

Не помнех името на изрусената,която днес отпратих. Което ми напомни,че трябваше да изляза за нов улов. Беше ми неприятно,че трябваше да наричам така жените,но със сигурност те получаваха завидна сума и много удоволствие,така че си отплащах действията. Поне част от тях. Другата трябваше да ми напомня,никога да не си играя с кучки богини.

Отново потънах в мислите си,докато Тед задълбочено ми обясняваше как малката вече расте и дори е взела изпитите си за гимназия. За жалост те бяха толкова стари и нежелани,че едва не заледих цялото уиски,което незнайно кога,се бе озовало в ръката ми.

Но историята със съблазняването на Сакреб трябваше да си остане в най-отдалеченото и черно кътче на съзнанието ми,защото ако загубех отново почва под краката си,нямаше да изляза от Шират повече. Това място ме караше да настръхвам. Единственото нещо,което запращаше по леденото ми тяло мразовити тръпки,чак до мозъка на костите ми.

"Сакреб бе мъртва."-напомних си.

-Благодаря ти Андрасте.-прошепнах и се насладих на питието си.

------
Vote⭐____Comment#____Share.

Sant Anel: Това е новата история,която ще се постаря да ви хареса колкото и първата,по възможност даже и пивече. Приятно четене от тук нататък! 😉 💪❤💋