Гл. т. Райли
На вратата ми се почука
-Влез-аз и Джимин влезе
-Амммм, аз се паднах тук
-Да влизай-аз
-Райли кой е?-Марк с който говорех по видео чат
-Джимин-аз към Марк
-Ако говориш мога да изчакам-Джимин
-Не няма проблем-аз и Марк, тогава до мен дойде Джимин
-Здравей Марк-Джимин
-Здрасти, Чим-Марк
-Как сте?-Джимин
-Ами сега имаме малка почивка-Марк
-Искаш ли да знаеш нещо?-Джимин
-Да-Марк
-В неделя нали имате концерт.... -Джимин
-Даааа-Марк
-Ами ще дойдем-Джимин, а аз го погледнах учудено
-Хахаха, явно Райли не знаеше-Марк
-Да и сестрата и братовчедката на Кейт също ще дойдат-Джимин
-МОЛЯ?!-аз, а тя се засмяха
-Марк, с кой говориш?-Джаксан, който седна до Марк
-Здрасти, Чим, Райли-Джаксан
-Здрасти-ние двамата
-Трябва да тръгваме-Джаксан към Марк
-Чао-Марк
-Чао-аз и затворих
-Ако искаш си легни, аз ще си подреждам багажа-аз към Джимин
-Не ще ти помогна, без това не съм уморен-той
-Ами то няма кой знай какво, те дрехите ми са подредени-аз
-Значи ще свършим по-бързо-той с неговата така красива усмивка
-Ами да започнем с кашоните, който са до теб-аз като отворихме кашоните
-Оооо това са албумите със снимки-аз
-Може ли да ги разгледам?-той
-Ами...... Добре-аз и отворихме албума който беше най-отгоре-Това са снимки от гимназията. Тук сме целия клас, а на другата снимка сме с приятелките ни
-Тук кой клас си била?-Джимин
-10клас-аз и продължихме да разглеждаме снимките
-Тук Кейт е с гипс-Джимин
-Да, а аз бях с изкълчен крак. Явно прихванах от нея-аз и се засмях. Ние разгледахме този албум и взехме друг
-Оооооо, тук си като си била малка-той
-Да тук съм на 3-аз
-Била си много сладка..... -той като се погледнахме-Не че сега не си сладка-той, а аз се изчервих
-Да продължаваме-аз като прибрах албумите в единия шкаф
-Имаш китара?-Джимин
-Да-аз и я взех-Искаш ли аз да изсвиря нещо, а ти да пееш?
-Добре, знаеш ли promise-той
-Разбира се-аз и започнах да свиря, а той запя
-Добре се получи-той и станах за да прибера китарата в килерчето
-Подай ми кашоните, който са до леглото-аз
-Тези двата ли?-той
-Да-аз и той ги вдигна, но без да иска събори единия и се разпиля
-Съжалявам, сега ще ги събера-той
-Няма проблем, ще ти помогна-аз
-Това текстове...... на песни?-той
-Просто някой измислици-аз, а той взе няколко листа и се зачете
-Много са добри-той
-Мерси-аз и се усмихнах
-Имаш ли мелодии към тях?-той
-Ами.. Към повечето-аз
-Може ли да ми ги покажеш?
-Те се пишат от Кейт, но тя не ги харесва и не ги показва на друг освен на мен, Джейн, сестра ѝ и братовчедка ѝ-аз
-Дали няма да може някак си да я обедим-той
-До оправим тук и ще отидем да видим какво прави. Може и да ни излезе късмета
-Добре-той и започнахме подреждането

Гл.т. Кейт
Ние се качихме в стаята
-Оххх дявол да го вземе имам и кашони да оправям-аз
-Да ти помогна?-той
-Не, ще ги оправям по-късно. Без това и ти си уморен-аз
-Добре, искаш ли да гледаме някой филм-той
-Става-аз и взех лаптопа си
-Гледала ли си Отмъстителите?-той
-Да, но никога не омръзва-аз и се настанихме на леглото. Докато сме гледали сме заспали.
След 30 минути
-КЕЙТ-чух някой да вика, аз отворих очи и какво да видя Райли и Джимин нахлуват в стаята ми, а с Джънгкук се бяхме гушнали. Видях, че и той се събуди от никовете на тези двамата. Ние се отделихме един от друг, но за жалост паднахме от леглото, а тези двамата натрапника започнаха да се смеят. Аз се изправих
-За какво сте се развикали така?-аз към тях
-Може ли да взема нотните листове-Райли с умоляваща физиономия
-Нотни листи?-Джънгкук, който едва сега ставаше от земята
-Ммммм, незнам.... Те не стават, даже нз защо ги пиша-аз
-Моля те дай да ги видя-Джимин
-Добре искате ли уговорка. Помагате ми да оправя стаята и ви ги давам-аз
-Става-тримата и за 30 минути стаята беше готова, остана само да вкарам нещата в килера
-Само това остана-аз
-Ами да ги подредим в килера-Джънгкук и набързо го направихме
-Така утре щи дойдат и усилвателите и съм готова-аз
-Усилватели, майко пак ще се събуждаме в 4 сутринта-Райли
-Спокойно де ще си звукоизолирам стаята-аз
-А така става, а сега листите-Райли
-Знаеш къде са, избирай си, но се махайте щот ми се спи-аз и си легнах, но тогава чухме викове......