6 месеца по-късно
Гл.т.Кейт
Събудих се от ужасният ми звънящ телефон,аз вдигнах без да погледна кой е
-Кейт. Идвай в болницата-чу се Джими,а аз се изправих моментално
-Какво става?-Джънгкук,който беше до мен
-Райли....Ние сме в болницата-Джимин
-Ти кучи син, ела ми помогни-чу се как вика Райли
-Идвам мила... Сега тръгваме към болницата-Джимин, а Джънгкук все още ме гледаше и не разбираше какво става и с кого говоря
-С Кейт ли говориш?-Райли към Джимин като му взе телефона
-Ако не си в клиниката когато престижна ще ти откъсна главата-Райли като извика явно заради контракция
-Но имаме проблем-Джимин
-Какво става?-Джънкук който вече му писна чака да му кажа какво става
-Обличай се,Райли ражда. Звъни на всички-аз към Джънгкук
-Тук ли си?-Джимин на мен
-Да-аз
-Силите на Райли са полудели-Джимин
-Очакваше се,затова веднага я закарай в клиниката и ние идваме-аз и затворих
-Звънах на момчетата те тръгват-Джънгкук, а аз излязох в коридора и започнах да викам,за да събудя всички. Те излязоха в коридора
-Какво става?-Дженифър
-Райли ражда. Бързо се управяйте-аз
Незнайно как до 30 минути всички бяхме в клиниката и учаквахме Джимин и Райли да дойдат всеки момент. Те престигнаха и докторите настаниха Райли в залата.

Вече чакахме 2 часа и никой не ни казваше нищо. Най-накрая докторката излезе. Всичко се изправихме и очаквахме с нетърпение какво ще каже
-Честито имате здраво момиче и момче-докторката
-Може ли да влезем-Джимин
-Да-докторката като напусна
-Не можем да влезем всички-Емили
-Ами да влезе Джимин,те ще изпишат Райли и близнаците на сутринта-Дженифър
-Добре,на сутринта ще се видим Джимин-аз като Джимин отиде при Райли а ние се запътихме към къщата на Джимин и Райли. Решихме да направим празненство за престигането на близнаците. Отидохме до денонощния магазин и купихме балони и всякви простотии за бебетата. Украсихме и Джимин ми писа че до 30 минути ще са тук
-Хора,до 30 минути ще са тук-аз
Ние зачакахме и започнах да си мисля за мъниците и за това какво мисли Джънгкук за това

Ретроспекция
-Виж,знаеш че те обичам,но и знаеш че нещата между нас са сложни-Джънгкук
-Какво искаш да кажеш с това че нещата са сложни-аз с тон ярост
-Кейт,замисли се... Вече колко пъти се разделяхме и се събирахме... Колко пъти се наранявахме взаймно-той,а аз знаех,че е вярно
-Знам че връзката ни е трудна от самото начало,но това не значи че...-аз като вече бях яростна
-Хей това не значи че не искам деца-той като ме прегърна явно забелязал яростта ми-Нека просто да изчакаме
Край на ретроспекция та
Въпреки че не бях съгласна с неговото мнение,реших че може би има право.
-Хей, земята вика Кейт-Джънгкук
-Да-аз като леко разтресоха глава за да избягам от мислите си
-Да се скрием,идват-Кук и ние и това направихме
Вратата се отвори като ние изкочихме. Те се стреснаха.
-Оооо,много сте мили ама за малко да ми искате анагелите-Райли
-В тебе няма ангели само дяволи-аз като отидох да я прегърна
Бебетата бяха в беб. кошчета,след като прегърнах и Джими за да му честитя отидох при мъниците.
-А как се казват?-Емили
-Това е Парк Даниел-Джимин като извади от беб. кошче едно от бебчетата
-А това е Парк Хана-Райли като взе другото бебче(сори за имената на кво да измисля)
-Ой сладури-аз
-Искаш ли да я подържиш?-Райли
-Може ли?!-аз с такава надежда и нетърпимост
-Разбира се-тя като ми я подаде и аз я взех
-Кейт обърни се-Ви който беше с фотограф за моментни снимки. Той ме снима с мъничката Хана. Аз просто продължих да ѝ се радвам
-Добре това е голямо постижение,не са плакали повече от час-Джимин и тогава се разплака Даниел
-Трябваше да го кажеш нали-Райли като го погледна злобно
-Та те първа ще стойте будни по цели нощи-Джейн
-Ти пък го каза като най-голямото експерт-аз и се засмяхме. Не след дълго и Хана заплака
-Ами ще ви оставяме да си почините-Намджун като всички започнахме да се изнизваме
-Ако има нещо веднага ми звънни-аз на Райли като си казвахме довиждане

Гл.т. Джимин
Вече всички си тръгнаха,останахме само аз,моята прекрасна половинка и децата ни. Ние ги сложихме да спят и решихме и ние да поспим,нищо че беше 12 на обяд.
-Не мога да повярвам,че вече сме родители-Райли когато лягаше на леглото
-Просто е не мога да свикна с мисълта че в къщата има друг толкова сладък колкото теб-аз като и се усмихнах
-Подмазвач-Райли
Ние си легнахме и след няма и час чухме плач. Двамата станахме в полубудно състояние и отидохме в стаята на мъниците. Ние ги взехме като ги успокоихме и ги сложихме отново в легълцата им и ние се върнахме в нашето
-Не знам за теб,но аз мисля да свърша малко работа наспах се-Райли след 10 минути лежане. Тя понече да стане но аз я хванах за ръката като поставих главата ѝ на гърдите си и я целунах по челото.
-Това защо?-тя объркано
-Просто съм голям късметлия-аз
-Продължаваш с подмазването,а? Ама това няма да те отърве от сменяне на памперси-тя,а аз се засмях
-Спокойно знам че няма да се измъкна-аз с усмивка
След 2 часа
Вече и двамата бяхме се измъкнали от леглото. Аз бях в моето студио,Райли в нейното. Реших да се посъветвам с Райли за текста върху който работех. Аз влязох в студиото ѝ,но тя не ме забеляза. Видях,че подготвя някакви документи. Аз я прегърнах в гръб
-Хей-аз
-Хей-тя и се обърна за да ме целуне
-Какво си правиш?-аз
-Префлеждам работата на екипа ми,а ти-тя
-Ами таман се опитвам да напиша текст за нова песен но нещо не ми се получава. Ще погледнеш ли?-аз,а тя само кимна като взе листа от ръката ми
Ти си светлината, ти си нощта.
Ти си цветът на кръвта ми.
Ти си болката,ти си лекът.
Ти си единственото нещо, което желая да докосвам.
Никога не съм знаел, че може да означава толкова много...
Ти си чувството, не ме е грижа,
защото никога не съм бил толкова извисен.
Следвай ме в тъмнината,
позволи ми да те отведа отвъд реалността

-Текста е страхотен-Райли с усмивка
-Мерси-аз с усмивка и телефона ѝ звънна
-Кой е?-аз любопитен
-Майка ми-тя като включи високоговорител
-Хей, мамо-тя
-Хей,Райли. Как си?Как са бебетата? Изписаха ви нали?-майка ѝ
-Мамо,мамо,спокойно. И аз и бебета сме добре и сме вкъщи-Райли
-Оййй добре,а как ги кръстихте?-чу се баща ѝ
-Даниел и Хана-аз
-Здравей Джимин-извика майка ѝ като но гръмна тъпанчетата
-Здравейте-аз
-Иначе как сте,кога ще е сватбата?-започна да задава майка ѝ въпроси,но баща ѝ я прекъсна
-Остави ги да си почиват после ще се чуете,все пак това е първия им ден като родители-баща ѝ
-Прав си-майка ѝ към него-Ами чао за сега деца
-Чао-ние двамата и тя затвори
-Майка ти зададе найстина важен въпрос. Кога ще е сватбата?-аз
-Ами не знам-тя със своята сладка усмивка като уви ръцете около врата ми
-Ами аз мога и сега-аз като я целунах а тя се засмя
-Сега?-тя
-Да,готов съм по всяко време да се оженя за теб-аз
-Става ли да приключат нещата с Куба и след това да е сватбата?-тя леко притеснено
-Разбира се. Знам,че се притесняваш за това. Как вървят нещата там?-аз
-Ами Кейт и И На заминават за Амазония-тя
-Амазония?-аз
-Това е таен остров с жени войни-тя спокойно
-И какво ще правят там?-аз
-До колкото знаем Куба е бил там,но не знаем дали все още е там-тя докато преглеждаше лаптопа си
-Ако е там не трябва ли всички да сте там?-аз притеснено
-Ако е там Кейт и И На ще го вземат,а ако случайно се наложи с Джейн ще отидем. Но това е краен случай,даже не знаем дали е там.-тя
-А Кук и Хоби знаят ли че изобщо те заминават,щот не са ми споменавали нищо-аз
-Ами за Хоби знам,че знае,ама Кук май още не знае-Райли,чу се плач
-Аз отивам,ти работи-аз като отидох да видя кое мъниче се е събудило. Беше Хана. Аз я взех и отидох пак при Райли
-Нашата принцеса не иска да спи-аз,а Райли направо се разтопи като ни видя
-Мисля че ми стига толкова работа за днес. Какво ще кажеш довечера да гледаме филм,маниците при нас и да им се радваме-Райли с усмивка,отново се чу плач
-И брат ти се събуди-Райли към Хана
Тя отиде да го вземе и отидохме в хола. Като ги успокоихме. Ние си пуснахме филм а те бяха в кошчетата си.