Гл.т. Джънгкук
-Мисля, че вече е време да се приберем и да си починем-Джимин докато прегръщаше Райли
-Може би ти ще трябва да останеш, все пак беше ранен-аз
-Не е нужно, той е добре. Трябва му просто почивка и мисля че ще е по-добре да е до любимата му-Дженифър
-Напълно съм съгласен с теб-Джимин
-Ами тогава да се пребираме и утре момичета ще искаме да ви направим някои тестове-Уин
-Добре но сега искам единствено да се срещтна с леглото си-Джейн
-Ами да тръгваме-Намджун
-У нас пак, нали?-Дженифър, а всички кимнахме
Ние се качихме в джиповете като Кейт караше този в който бях аз. Беше пълна тишина. Най-накрая престигнахме. Някой се върнаха в палатките си и си легнаха, някой отидоха в леглата си. Аз бях в двора, чаках Кейт, но тя така не дойде. Влязох в къщата, тя беше на дивана в хола и гледаше пода. Тя усети присъствието ми и се изправи
-Всичко ли е наред?-аз
-Да-тя с усмивка която едва успяваше да постигне. Знаех че е наранена
-Лъжеш ме-аз като престъпах една крачка напред, а тя отстъпи назад
-Добре съм, отиди и си почини-тя като всяка дума едва се отделяше от устата ѝ
-И на теб ти трябва почивка-аз
-Аз.... Аз ще се оправя-тя
-Виж за това, което се случи...-аз като ме прекъсна
-Нека за сега оставим така нещата и утре ще говорим-Кейт като сълза се стече по бузата ѝ
-Оффф смотан дъжд-всички които бяха на паладка влязоха
-Ами ще се спи тук-И На
-Няма достатъчно спални, а и Уин, Хенри и Джими вече са заели някоя спалня-Намджун
-Ами ще спим в хола-Райли
-Джимин, Райли отидете в моята стая-Кейт
-Няма нужда-Райли
-Той трябва да си почине-Кейт като даже не успя да погледне Джимин в очите. Райли и Джимин се съгласиха и се качиха. За по-малко от 10 минути всеки беше намерил къде да легне, някой на земята, а някой се докопаха и до дивана. Всички вече спяха, е без мен. Просто не можех да заспя. Чух шум как някой става. Беше Кейт и отиде до прозореца. Явно си мислеше, че всички спим. Явно се опитваше да спре дъжда
-Мамка му-чу се тихо, реших да отида да я проверя
-Хей, всичко ли е наред-аз тихо, за да не събудя никой
-Ти не спиш ли?-тя
-Ами не успях да заспя-аз
-И аз така-тя като не каза нищо и тръгна към кухнята, аз я последвах
-Искаш ли нещо?-тя като забеляза че и аз към в кухнята
-Ами може би да поговорим-аз
-Аммм... Изморени сме, най-добре е да си лягаме-тя
-Но...-аз
-Всъщност знаеш ли, ти си лягай аз имам малко работа-Кейт
-В 3 през нощта?-аз
-Ами.... Да вярно, много е късно нали... Ами такова трябва да...-тя
-Кейт... Знам какво става-аз
-Нищо не става, хайде да си лягаме-тя като буквално избяга в хола и легна на мястото си и явно се направи на заспал. Аз също си легнах и неусетно съм заспал

Гл.т. Райли
Когато се събудих нямаше никой в стаята, погледнах и беше 12 часа. Боже никога не съм спала до толкова късно. Реших да сляза долу, в хола беше само спящата Кейт. Чуха се гласове отвънка, излязох на двора. Времето беши прекрасно
-Добро утро-аз
-Добро-всички
-Отдавна ли станахте-аз
-Ами аз и И На преди малко, а момчетата бяха будни от по-рано-Джейн, а стомаха ми изкъркори
-Май някой е гладен-Джимин и ми се усмихна
-Кой иска палачинки?-Джин
-Запачвай за ги правиш, че съм гладна. Ако трябва и сама ще ги изям-аз
-Някой е раздразнен-Ви, а аз го погледнах злобно
-Не бих се закачала с нея-Емили на Ви
-Ами отивам да правя палачинки-Джин
-Да влезем да събудим Кейт-Дженифър
-Оставете я да поспи-Джънгкук
-Стига е спала-Дженифър като всички влязохме
-Сега как да я събудим?-Емили поглеждайки умно към Кейт
-Даже не се опитвайте-Кейт шептейки
-Какво ти има?-Намджун
-Нищо-Кейт тихо, много тихо
-Пак ще трябва да се разбираме само по мимики-Райли
-Винаги е интересно-Джейн
-Отивам да си взема душ-Кейт все така шептейки, качи се в стаята си
-А какво ще правим с работата?-Хосеок
-Кейт се погрижи за това.-аз
-Пак заваля навън-И На
-Ами значи закуската ни няма да е навън-Джимин
-Да намерим филм и да гледаме докато закусваме-Уин
-Никакви ужаси, не искам докато ям да ми излизат някви отвратителни сцени-Дженифър
-Ще е комедия, споко-Джими
Аз и Джимин седнахме на дивана, а другите ако искат и да ливитират. Започнахме да разглеждаме филмите
-Как сте?-Джимин като помилва корема ми
-Добре-аз като му се усмихнах и поставих ръка върху неговата
-Ето те и теб Кейт-Хенри, Кейт която слизаше с мокра коса.
-Седни при нас-Уин като той беше на пода
-Аз отивам да помогна-Кейт шептейки и отиде в кухнята. Май отказа защото щеше да се озове до Кук. Те дали са говорили след всичко което се случи
-Май Кейт не може без да говори-Юнги и всички се засмяхме
След 30 минути вече палачинките бяха готови. Всеки си намери място и пуснаха някаква комедия. Изгледахме филма, а палачинките отдавна вече бяха свършили
-Ами трябва да се отиди и до щаба-Емили
-Това ще стане утре, днес пълен релакс за всички-аз
-Съгласни-всички
-Ами ние ще се пребираме-Намджун
-Какво ще кажете да излезем на вечеря, ще обсъдим и албума и да-Джънгкук
-Добре-всички
-Ние няма да можем да дойдем-Уин
-Защо?-чу се тихия глас на Кейт
-Трябва до утре сутринта да сме в Ню Ѝорк-Джими
-Ами радвам се че се запознахме-Джимин и всички се сбогувахме с тях
Те тръгнаха, след което и другите от групата
-Мила, ние ще тръгваме ли?-Джимин
-Да, но трябва да питам нещо Кейт.-аз, а той кимна
Тя беше в стаята си, направо влязох, а тя ме погледна въпросително
-Вие с Кук не сте говорили след случилото се нали?-аз направо на въпроса, а тя погледна надолу
-Ясно... Ти още го обичаш-аз, а тя поклати глава в съгласие
-Ами довечера ще се наконтиш и ще говориш с него-аз
-Ако той е спрял да има чувства към мен-тя съвсем тихо като гласа ѝ ставаше по-тих
-Не мислех, че аз ще те окоражавам да говориш с момче-аз, а Кейт се засмя
-Сега тръгвам и да не забравиш за довечера, а и пии нещо за гърлото. Все пак ако ще му признавал ти трябва глас-аз