Гл.т. Кейт
-Ами предполагам Джънгкук ви е казал за операцията-аз, а те кимнаха-Да, но и на него не казах нещо
-Какво?-Джънгкук
-Амииии...Когато говерех с доктора за втората операция, аз му споменах за танците и ми каза, че след тази операция, едва ще ходя нормално, пък да не говорим за танци-аз като започнах да плача
-По важна си ти от танците-Джънгкук
-Не разбирате ли че танците и компонзирането на музика са нещото чрез което изразявам чувствата си, мислите си. Ако не мога едното няма да съм същата-аз като вече започнах да рева. Тогава пред мен се появи оракола
-Нашата повелителка на водата плаче-оракола
-Какво... Защо сте тук?-аз объркано
-Въпреки че една от вас е в Корея винаги се подкрепята. Усетих, че и четирете ми повелителки са тъжни. Вие четирете винаги се подкрепята и вече безброи пътя спасявахте земята от нападунията от тримата братя-оракола
-Винаги ли са били те?-Райли
-Да, но тримата братя които познавате са новото поколение
-Ново поколение?-Джаксан
-Да, предшните братя бяха убити от предишните повелителки. Но тези са два пъти по-силни. Но не съм тук за това реших да направя подарък на нашита повелителка на водата-оракола
-Какъв подарък?-аз
-Мога да премахна осложненията и вско да заздравее, но пирона ще остане. Но с пирон може да танцуваш, ще стане трудно, но ти ще успееш-оракола като докосна крака ми, след това махнах шината и походих малко
-Не боли, доцре съм-аз и подскочих от което малко заболя
-Е трябва да изчакаш малко да заздравее напълно, но до утре ще си като нова. Но все пак внимавай-оракола
-Много благодарим-Джейн
-Райли ти си бремена нали?-оракола
-Но откъде знаете?-Райли от телефона
-Това ми е работата. Трябва да те предупряда, че с напредването на бреченоста ще ставаш все по-силна. Така че трява да внимаваш-оракола
-Ами ако са близнази?-Райли, а аз взех телефона
-Близнаци ли?-аз с най-широката усмивка
-За тази лудост ти говорех-Райли на Джимин
-Хеййй-аз
-Ами ако са близнаци само ще кажа хората които се изправят срещу теб, горко им-оракола и всички се засмяхме и в следващия ммомент оракола го нямаше
-Не мога да повярвам-аз като се метнах на връта на Куки и се целунахме
-Имате си стая за това-Юнги
-Ами вие сте в нея-аз
-Всички къш-Куки като ги изгони и заключи
-Е докъде бяхме стигнали-Куки като продължихме с цулевките

Гл.т.Райли
-Ахххх това момиче как ме уплаши-аз на Джимин
-Поне вече е добре и ще може да танцува-Джимин
-Тя с гипс танцува, пък това ли ще ѝ се опре-аз като си припомних как се беше пробвала да танцува докато имаше гипс на крака. Разбира се свърши с падане
-Абе вие сте си откачалки-Чим
-Не че ти си по-различен-аз
-Ами заради теб откачих-той и ме целуна
-Е да започваме да опаковаме багаж-аз след като се отделихме от целувката. Ние отидохме горе и си събрах дрехите в куфара и снимките и вкякакви дганджурии в кашони
-А какво да правя с нещата от студиото?-аз към Джимин
-Остови ги тук-той
-Аз мислех да използвам едната стая за студио-аз
-После ще го измислим-Джимин
-Но...-аз, но той излезе от стаята. Това ме изнерви. Той качи нещата в колата и потеглихме към къщата. Разтоварихме и отидохме към къщата на Джимин с момчетата. Започнахме да събираме и там нещата. През цялото време не му говорех. Ние събрахме нещата от стаята му и той имаше нещо като студио
-Сега е време да взема нещата от студиото-Джимин
-И къде ще ги сложиш?-аз
-В студиото в новата къща-Джимин
-Значи ти ще си направиш студио, а аз не мога така ли?-аз ядосана
-Е не съм казал, че не можеш-той, но аз не го оставих да довърши защото излязох. Качих се в колата и се върнах в къщата която бяхме купили. Не ми дремеше как ще се пребире, а и не е толкова далеч. 20 минути пеша и си тук. Аз започнах да си правя нещо за хапване и Джимин влезе
-Абе ти нормална ли си?-Джимин
-Според теб-аз като взех чинията с храната си и отидох в хола
-Отне ми половин час да стигна-Джимин
-Ами вече остаряваш, трябваше да ти отнеме 20-аз като си включих телевизора. Той се качи горе и влезе в банята, аз продължих с филма, защото беше интересен

Гл.т. Джимин
Аз се качих горе и си взех душ. Когато слязох, видях че Райла е заспала на дивана. Взех я на ръце и я закарах в спалнята. Докато спи изглежда като ангел, но като се събуди е малко дяволче, но е моето дяволче. Аз слязох долу и поседнах малко, бях изморен от малката ми 30 минутна разходка. Но не съм усетил кога съм заспал на дивана, когата станах беше 20 часа. Трябваше да се заемам за работа....