Гл.т. Кейт
С Куки отидохме в болницата, там ни посрещна едно момиче с което се бях запознала, тя също беше на рехалибитация. Тя беше претърпяла катастрофа.
-Здравей, Мина-аз
-Здравей-тя и ви се усмихна
-Това е Джънгкук-аз като го представих
Той и преди и идвал с мен, но ме изчакваш отнън. За първи път влезе с мен в отделението
-Приятно ми е-Мина
-И на мен-Джънгкук
-Е как си?-аз къв Мина
-Ами добре, както виждаш вече не към в количка-Мина
-Радвам се за теб-аз
-А как си ти?-Мина
-Ави може да се каже добре-аз като се насочихме към един от уредите за рехалибитация
-Е от колко време се двойка-Мина
-Аммм, няма и седмица-Джънгкук
-Изглеждате като двойка която от години е заедно-Мина
-Мерси-двамата и се засвяхме
-Кога се връщате в Корея-Мина
-Ами след седмица, намини някой път-аз
-Задължително-Мина
Ние двете си правихме упражненията за рехалибитация, а Джънгкук ни правеше компания и ни разсмиваше. Тогава доктора дойде при нас
-Здравейте Мина и Кейт-той
-Здравейте-поздравихме ние
-Вашите рехабилитации вървят добре. Мина ти напредваш бързо...-доктора
-Ноооо... -Джънгкук като всички разбрахме, че спестява нещо
-Кейт има опастност от втора операция-доктора
-Но защо?Аз те първа започнах рехалибитацията-аз
-Може и да се избегне, но ще трябва да продължиш с рехабилитацията и ще се наложи да пиеш хапчета-доктора
-Каквото трябва ще направим-Джънгкук
-Ами това са лекарствата-доктора като ми подаде рецептата за лекарства
-Поздравления, Мина-аз
-Мерси. Надявам се и ти да се оправиш, без опарация-Мина
-Мерси-аз
Така продължихме с рехабилитацията. След това с Куки се прибрахме в хотела като минахме да вземем и лекарствата, които ми изписаха
-Хей какво има?-той като забеляза, че не съм в настроение
-Ами какво ще стане ако се наложи втора операция? А с танците, аз обожавам да танцувам-аз
-За операцията не се притеснявай, доктора каза че ако си пиеш лекарствата може да я избегнем. А колкото до танците, не забраняй, че имаш пирон в коляното, но ти си моето силно момиче. Ще се справиш и с това-Джънгкук като ме беше прегърнал
-Благодаря ти, но може ли за сега да не казваме на другите за операцията и да... -аз, а той кимна в съгласие

Недеря
Гл.т. Райли
Днес беше полета ни за Корея. С Джимин си приготвихме багажа, другите ни изпратиха до летището
-Е ще се видим след седмица-Кейт
-Вече ще съм се изнесла от къщата и ще живея с този первезник тук-аз като се засмях
-Ако ти прави проблеми звънкаш, нали знаеш супер силите ми да бия гаджета-Кейт
-Това ме стресна-Джимин
-Не само теб бро-Джънгкук и тогава пак се разсмяхме
-И да се пазиш и да пазиш бебчо-Джейн
-Добре, чао-аз и Джимин, защото туко що извикаха пътниците за нашия полет. Ние се настанихме в самолета
-Тази седмица ще е интересна-Джимин, а аз го погледнах въпросително-Ами изнасяме се от къщите, в които живеехме с приятели и ще живеем заедно. Като семейство. Ще се запозная с родителите ти, ще отидем до болницата за да ти запишем час. Абе много неща
-Заедно ще ги направим-аз и го целунах
17 часа вече бяхме в Корея и пътувахме към къщата, където живеех с момичетата. Решихме, че утре ще захочнем с преместването
-Значи сме сами в цялата къща?-Джимин с первезен поглед
-Да-аз като му се усмихнах, а той ме целуна. Докато се целувахме, той ме взе на ръце и се насочи към стаята ми
-Май искаш още едно бебче-аз през целувката
-И сто да са ще ги обичам-той
-Тогава ти си ги раждай-аз и се засмяхме. Ние бяхме в нашата стая, но усетих нещо.... Прилоша ми и по най-бързия начин отидох в таолетната и се затворих. Чух гласа на Джимин
-Райли, добре ли си?-Джимин
-Да-аз като вече ми беше поодминало. Измих си лицето и излязох
-Цялата си пребледняла-Джимин като ме прегърна
-Нищо ми няма-аз
-Ще ти направя нещо да хапнеш, ти си легни-Джимин
Той слезе долу, по едно време се чу силен звук, сякаш нещо падна. Аз отидох да проверя Джимин. Какво да видя Джимин целия в брашно, а тигана на земята. Аз започнах да се смея
-Забравих, че не трябва да те пускам сам в кухнята-аз
-Хеййй не съм толкова зле-той с тъжна муцунка
-Добре-аз като го целунах по бузата-Но ще ти помогна иначе очаквам и къщата да падне. Явно имаш силите на Намджун
-Аз ще се оправя, ти отиди си легни и си почини-той личейки му притеснението за мен
-Хей аз съм добре-аз като го погалих по бузата-И бебчо е добре-аз и той сложи ръката си на корема ми
-Майката ти никой не слуша-Джимин като проговори на корема
-Не че ти си по различен-аз и двамата се засмяхме
-Ами добре щом не мога да те обедя да си почиваш, тогава да готвим-Джимин с усмивка
-А какво се опитваш да сготвиш?-аз
-Палачинки-той
-Ами да започваме-аз
Ние направихме палачинките и седнахме да хапнем като си пуснахме и филм, но Джимин не беше нещо в настроение, беше замислен
-Чим за какво мислиш?-аз
-А за нищо-той
-Не ме лъжи-аз
-Ами не знам родителите ти какво ще кажат. Те за първи път ще ме видят, а ще им съобщаваме, че живеем заедно и че ще стават баба и дядо-Джимин видимо разтревожен
-Няма значение те какво ще кажат. Но те знаят, че няма да променят мнението ми. А и не те са с теб, а аз.-аз и го целунах
На следващия ден
Ние станахме и решихме първо да видим къщата.
-Скъпа хайде слизай,трябва да тръгвам-Джимин от хола, а аз все още се оправях
-Идвам-аз като вече слизах по стълбите
-С колата или пеш?-Джимин
-С колата-аз
-Мързелчето ми то-Джимин и ме прегърна
-Та къщата е близо, но нали знаеш,че ще трябва да ходим и до мебелен,после сме и в болницата,а на мен не ми се ходи пеша чак толкова-аз като се усмихнах
-Умното ми момиче-Джимин докато все още ме прегръщаше
-Eееее, ти в мен ли се съмняваш-аз
-Е да тръгваме-Джимин
Ние се качихме в колата и след някъде 5 минути бяхме пред нашия нов дом. Къщата беше на два етажа и най-важното имаше басейн. Сто про 24/7 всички ще са в у нас заради него.
-Е да влизаме-Джимин като си хванахме ръцете
Ние огледахме къщата и започнахме да обсъждаме обзавеждането
-А това ще е стаята на бебчо-каза Джимин като влязохме в една от стайте
-Според мен по-добре първо да разберем пола на бебчо и тогава да обзавеждаме.Какво мислиш?-аз
-Както кажеш,така ще е-Джимин и ме целуна
-Сега е време за шопинг-аз
Отидохме до най-близкия мебелен магазин. Започнахме с разглеждането и за радост имахме долу-горе еднакъв вкус,което беше добре иначе щеше да има спорове. Ние поръчахме мебелите и ни казаха,че след обяд ще са в къщата. Решихме да хапнем и после да отидем до болницата. Докато се хранихме телефона ми звънна, беше баша ми. Аз вдигна

-Ало,миличка-баща ми
-Здравей, тате-аз и като чу това Джимин се задави
-Звъння да те питам утре къде ще се срещнем?-татко
-Джимин утре къде ще се срещнем с родителите ми?-аз
-Амммм...ние ще ги вземем от летището и.....ще ги закараме вкъщи-Джимин
-Тате, ние ще ви вземем от летището-аз
-Добре,ще се видим утре. Чао-тате и затвори
-Ти май се претесни-аз като видях как е пребледнял Джимин
-А не, няма такова нещо-той
Ние се нахранихме и потеглихме към болницата. Направиха ехографска снимка на бебчо и отидохме в офиса на доктора
-Всичко ли е наред с бебчо?-Джимин притеснено
-Да, но не е само едно. Честито ще имате близнаци-доктора,а Джимин ме прегърна силно
-Чим, ще ме удошиш-аз и той веднага ме пусна. На лицето му имаше голяма усмивка
-След 2 седмице елате за да видим как се развиват. До тогава приемайте тези витамини-доктора, а Джимин взе рецептата
Ние излязохме от болницата
-Ахххх Райли. Ти ме направи най-щастливия човек на света-той като ме вдигна и ме завъртя леко.