Гл.т. Джимин
-Ами смятат, че е бременна. Сега е на видеозон-Джаксан
-Моля?-аз изненадано
-Ако искаш отиди при нея-Джаксан, а аз веднага отидох при нея. Ние чакахме пред кабинета докато дойде нашия ред
-Как си?-аз ката миждах колко е пребледняла
-Добре съм, а Кейт как е?-тя загрижено
-В операция е, но са я стабилизирали-аз, а тя се облегна на рамото ми
-А какво мислиш..... Ако найстина съм бременна-тя леко несигурно
-Ще съм най-щастливия мъж на света-аз и се целунахме, тогава ни извикаха. Тя легна и аз хванах ръката ѝ
-Поздравления, ще ставате родители-докторката
-Ще ставаме родители-аз и я целунах
-От колко време сте заедно?-докторката
-От 4 месеца-Райли
-Ами бебчето е на 4 седмици-докторката
-Вие корейка ли сте?-Райли
-Да, но тук работя. Когато се върнете в Корея отидете на преглед и тжй ще ви носачва прегледите-тя с усмивка
-Благодаря-ние и излязохме от кабинета
-Ще ставаме родители-аз радостно и отидохме към другите, те чакаха пред операционната
-Нека да излезе Кейт от операционната и тогава ще им кажем-тя и ние стигнахме. Тя не знаеше, че те знаеха за това, че може да е бременна
-Е ще има ли бебче?-попита Джейн
-Това исках да ти кажа, те знаят, че отидохме на видеозон-аз
-Да, ще ставаме родители-Райли
-Честито-всички
-А как е Кейт?-Райли
-Стабилизира ли са я-Джънгкук
-Но операцията продължава-Дженифър, ние седнахме и продължихме с чакането. Лекаря най-накрая излезе
-Какво стана?Как е?-Дженифър, а лекаря мълчеше
-Дявол да го вземе кажи какво става?-Джънгкук
-Тя е добре, но има пирон в коляното и ще трябва да ходи на рехалибитация-доктора
-Ще можем ли да я видим?-Райли
-Да сега ще я преместим в стая ще остане тази нощ тук, а утре ще я изпишем-доктора
Ние изчакахме да я настанят в стая, влязохме и тя вече беше будна
-Какво става?-тя объркано
-Блъсна те кола-аз като сълза се стече по бузата ми
-Аз съжалявам, всичко е заради мен-Джънгкук
-Не, аз трябваше да ти кажа истината. Исках да скъсам с теб, за да... -Кейт, но Джънгкук я прекъсна като я прегърна
-Знам-Джънгкук
-Кейт имаме новина, която ще ти хареса-аз
-Каква?-тя заинтересована
-Ами ще ставаме родители-Райли като си запуши ушите, разбрах защо
-Аааа, Райлиииии-Кейт като извика
-Аууууу тъпанчетата ми-Джънгкук, който беше до Кейт
-Значи това дете ще има най-добрата онни-Кейт като се опита да стане, за да прегърне Райли, но не успя даже щеше да падне, но Джънгкук я хвана
-Защо не мога да стана?нещо-Райли
-Имаш пирон в коляното-Емили
-Какво?-Кейт и отви крака си за да види шевовете, който бяха останали
-Ще трябва да ходиш на рехалибитация-Джаксан
-Но аз дори не мога да се изправя-Кейт
-Ами докато сме в Китай ще идваш тук всики ден-Джънгкук, а тогава доктора влезе
-Здравей, как си?-доктора към Кейт
-Ами добре-Кейт
-Ние ще може ли да останем-Джаксан
-Да, но не пречете на другите пациенти. Ако сте гладни слезте долу има кафене-доктора
-А аз мога ли да сляза-Кейт
-Не, ще ти докараме ние нещо-Райли
-Моляяяя-Кейт
-Добре, но с количка-доктора и докара една количка. Джънгкук пренесе Кейт от леглото в количката
-След колко време ще мога да ходя отново?-Кейт
-Ами от утре ще си с патерици и се надяваме до 1-2 месеца да можеш без тях-доктора
-Моля?Това е много време-Кейт
-Спокойно ще се справим-Джънгкук
Ние слязохме долу с асансьора като Джънгкук буташе количката на Кейт. Седнахме като бяхме събрали две маси
-Отиваме за кафета и нещо за ядене-аз

Гл.т. Кейт
-Е какво майка ще ставаш?-аз към Райли
-Ами да... -тя като се изчерви
-Вие много бързо действате-Джейн и се засмяхме
-Но не бих допускала Кейт много близо до бебето-Дженифър
-Хей.... -аз
-Искам бебчето да остане живо-Дженифър, а аз я ударих по раното
-Аууу.. -Дженифър
-Мале започва бой-Ви като с момчетата носеха храна и кафета. Райли таман щеше да отпива от кафето си, но Джимин я спря
-Кефето дали пречи на детето-Джимин
-Ако не си изпия кафето, на теб ще ти пречи крака ми в топките ти-Райли
-Аууу... -Джин
-Добре, пиини си го-Джимин лека плахо
-После аз не съм можела без кафе-аз
-Съжалявам-Райли като прегърна Джимин
-От сега има смяна на настроенията. Късмет, Джимин-каза Намджун
-Отивам да си взема сок-аз като бях забравила за състоянието си
-Аз ще отида-Джаксан, а Джънгкук ми хвана ръката
-Така когато детето се роди, кака му Кейт ще е винаги до него-аз
-Не се и съмняваме-Райли и Джаксан ми донесе сока
-Значи така, вие двамката родители. Вие нещо за предпазни средства не сте ли чували-Хосеок
-Яяяя, бой ли искаш-Джимин
-О това би било интересно-Емили и се засмяхме
-Хора слънцето изгрява-аз
-Да излезем да погледаме, после ще качим Кейт в стаята ѝ, за последен преглед и да я изпишат-Джаксан. Ние излязохме от болницата и погледахме изгрева
-Е да те вкарваме вътре и да те изправим-Джънгкук
-Да, но на патерици-аз леко сърдито
-Е скоро ще можеш и без тях-Джънгкук, ние се качихме горе. След половин час дойде лекаря
-Така сега да те прегледам-доктора и той започна да ѝ казва да си свива крака, да го мърда и така нататък
-Ами сега ще пробваш на патерици-доктора като подаде пателиците на Кейт. Тя се изправи като се придържаше на тях
-Амм, ще трябва да ти сложим шина на коляното-доктора
-Това вече няма да го издържа-аз
-Ще сложи като трябва-Дженифър и доктора повика една от сестрите като ѝ каза дя донесе шина за коляно. Те ми я сложиха
-Вече може ли да се прибираме?-Емили
-Да, сега я изписвам. Говорих с Джаксан, докано сте в Китай може да идва тук за рехалибитация. Тя се води на 2 етаж-доктора
-Добре, благодаря-аз
Най-накрая ме изписаха и се върнахме в хотела. Във фоето ни чакаха родителите на Джаксан
-Какво е станало с теб, миличка?-попита ме майка му, като забеляза драскутините по лицето ми и да не забравяме смотаната шина и патерици
-Имаше автомобилен инцидент-Джаксан
-Много се претиснихме за вас, никой нямаше в стаите ви-баща му
-Всички сме добре-аз
-Гладни ли сте?-майка му
-Аз ще хапна-каза веднага Райли
-Изпревари ме-аз и отидохме да ядем
-Ммммм палачинки-Райли
-Райли бая си хапва-Емили учудено, защото по принцип тя яде много малко
-Райли вече яде за двама-аз
-Аз поне имам оправдание, а вашето е?-Райли
-Затапка..? -Джаксан
-Млъкни, ако не искаш затапка зад врата-аз
-А какво ще правим със слънчевото затъмнение?-Емили
-Кога е то?-Джънгкук
-След 2 дни-Емили
-Не знам, ще го измислим. Нека сега да отидем и да спим, защото никой не е спал-аз и те ме послушаха. Всички отидохме в стайте си. Ние с Джънгкук си легнахме
-Съжалявам за вчера. Просто съм ревнив-той
-Знам, зайо. Няма проблем-аз
-Ако не бях аз... Нямаше да те блъсне кола-той
-Хей, не се обвинявай-аз и настъпи тишина
-Значи Джимин и Райли... Родители, ааа.-той като развали тишината
-Какво да кажа, не са чакали-аз
-Винаги си мислех, че ние ще сме първите с дете-той, а аз се изчервих
-Да си лягаме-аз и се обърнах на другата страна, а той леко се засмя и ме прегърна в гръб. Така сме заспали