Гл.т. Джейн
Аз отидох в парка, целия беше украсен с лампички. Беши много красиво. Лампичките бяха осветили пътеката по която трябваше да вървя. Накрая на пътеката беше Намджун, аз отидох при него
-Какво е това?-аз го попитах
-Нещо специйлно, за моето специално момиче-той и ме целуна-Сега да хапнем
Ние седнахме на масата, която също беше с лампички.
-Какво ще желаете?-попита ни И На, която беше облечена като сервитьорка
-Аххх, ти... И ти си в това-аз на И На
-Какво имате?-Намджун за да измести темата на разговор
-Ами пица или пица-тя, а ние с Намджун се засмяхме
-Хмммм... Какъв голям избор... Ще поръчам пица-аз
-И за мен същото-Намджун и пак се засмяхме. И На отиде на някъде
-Ами реших да направя нещо за теб. Вие винаги тренирате и знаеш спасявате света. Исках да се почувстваш специална-Намджун
-Когато съм с теб се чувствам специална. Благодаря ти-аз и го целунах. Ние хапнахме и си говорехме
-Искаш ли да ти покажа нещо?-аз
-Да, какво?-Намджун, а аз го хванах за ръка и отидохме на една от полянките в парка. Аз клекнах, това направи и Намджун. Хванах ръката му с едната си ръка, а другата я поставих на почвата. От там започна да изниква дръвче, успях да го направя бая голямо
-Много е красиво-той като се бяхме изправили и му се възхищавахме
-Докато сме заедно, това дърво ще е живо и ще расте. А ака се разделим... -аз накрая леко тъжно, но той ме прекъсна
-Ниу никога няма да се разделим-той и ме прегърна силно, аз му отвърнах. Така сигурно стояхме 10 минути
Тогавар.....

Гл.т. Райли
Аз се качих на покрива и там беше Джимин с букет цветя. Той ми го даде
-Цветя за моето цвете-той и ме целуна
-Много е красиво-аз като оглеждах покрива, целия беше украсен
-Надявам се да ти харесва-Джимин
-Много. Колко време ти е отнело?-аз като виждах колко много неща е направил
-За това имах помощници-Джимин и тогава се показаха Дженифър,Юнги, Ви и Емили
-Ние ще ви оставяме приятна вечеря-Емили и тя слязоха на долу. Ние седнахме на масата.
-Много ти благодаря-аз
-Няма за какво.Все пак скоро ще живеем заедно, да го отпразнуваме-той и ни сипа вино за да го отпразнуваме
-Не мога да повярвам, че найстина ще живеем заедно. На моменти мисля, че сънувам-аз
-Не сънуваш скъпа-той като дойде до мен и ме целуна. Пусна музика и ме покани на танц. Ние танцувахме или поточно се клатехме прегръщайки се в ритъма на музиката. Аз ни издигнах във въздуха, но явно той не усети
-Миличък погледни надолу-аз и той го направи
-Уау-той като започна да се възхищава на гледката на целия град в светлини
-Многа е красиво-аз
-Не, повече от теб-той и ме хогледна с неговите блестящи очички
-Миличък.... Мисля да те запозная с нашите-аз като ни презимих леко на покрива
-Това ще е чудесно. Кога? Те ли ще дойдат, не по-добре ние да отидем-той с усмивка
-Спокойно. Ще видя да говоря с тях. Те пътуват често, ако случайно ще минават през Корея ще се срещнем, ако не на следващата ни почивка ще отидем да се запознаете-аз
-Дали ще ме харесат?-той
-Ще те, а дажи да не те харесат, аз те харесвам-аз, а той ме прегърна
Тогава......
Гл.т. Кейт
Аз излязох и видях Джаксан, той ми отвори вратата на колата. Той се качи на шофьорското място
-Хей къде отиваме?-аз
-Твоя любим е организирал нещо-той
-Но какво?-аз
-Ти си била много рюбопитна. Скоро ще разбереш и без повече въпроси.-Джаксан и след 5 минути паркирахме, а вратата ми я отвори Куки. Аз слязох, а Джаксан замина
-Здравей красавице-Джънгкук
-Здравей. Какво става тук?-аз
-Ами нещо специално за теб-той и ме хвана за ръката. Пред нас имаше страхотна гредка, езеро и до него една беседка с маса, на масата имаше свещи. Той ни отведе до беседката и седнахме. Започна един многа интересен разговор за това кой колко пъти си счупил, изкълчвал или навяхвал нещо. От всякъде аз спечелих. Какво да кажа в правото се спъвам.
-Днес много ми хареса на ледената пързалка-Куки
-Да, аз само падах, а ти ми се смееше-аз леко сърдито
-Беше много сладка. Как въпреки, че падаше пак ставаше. Аз единия път се опитах да ти помогна, но ти се ядоса и каза, чя можеш и сама-той като се засмя
-Да сега, задните ми части са сини-аз
-Трябва някой път пак да отидем, този път ще те държа и ще ти покажа как да караш-той
-Мисля, че можем да го направим сега-аз като станах и отидох до езерото. Куки дойде до мен, аз го хванах за ръка
-Затвори си очите-аз
-Но за какво?-той
-Просто ги затвори-аз и той го направи, аз се наведох и докоснах водата и тя се превърна в лед
-Отвори ги-аз
-Уау-той като видя замръзналото езеро-А кънки?
-Ето ги и тях-аз и направих кънки от лед. Той застана на леда и ми помогна да не падна. Честно казано пак паднах няколко пъти, но Куки ми помагаше. Накрая сякаш го схванах, но някой ни развяли забавата.....