Гл.т. Райли
Усетих леко побутване и отворих луко очи
-Хайде принцесо, трябва да слизаме-Джимин, а аз се разсъних и слязохме от самолета, взехме си багажа и всичке се срещнахме отвън
-По дяволите колко е часа?-Кейт, който се дразнеше от слънцето
-11-Джаксан като погледна телефона си
-Хайде да тръгваме, че в хотела аз ще спа, нз за вас-Дженифър
-Аз съм на същото мнение-Юнги
-Джакси, наблизо ли е хотела?-Кейт
-Да, на няма и 5 минути пеша-Джаксан и ние тръгнахме

Гл.т. Джимин
-Интересна гледка сме, 14 човека с куфари и половината от нас, ем ходят, ем спят-аз и всички се засмяхме
-Май и гаджето ти ем ходи, ем спи-Кейт и ми посочи Райли как ходи едва-едва. Аз отидох при нея
-Хей, дай ми куфара си-аз като понечих да го взема
-Не, няма нужда-тя като с едната си ръка разтри очите си, а с другата държеше куфара си
-Дай ми го-аз настоявайки
-Няма нужда, оппа-тя и тогава мисля, че сърцето ми се разтопи
-Как ми каза?-аз, тя до сега не ме беше наричала така
-Оппа. Не ти ли харесва-тя с усмивка
-Не, даже много ми харесва. Кажи ми пак така-аз
-Стигнахме-Джаксан
-Виж стигнахме-Райли като смени темата
-Уау-всички като видяхме голямата сграда. Ние влязохме и в фоето ни чакаха родителите на Джаксан
-Здравейте-всички поздравихме родителите му, той отиде до тях и ги прегърна
-Здравейте-майка му с усмивка
-Вие колко сте?-баща му
-14-Намджун
-Вие сте много, как да ви настаним?-майка му
-Няма значение-аз
-Има ли гаджета тук, ако има да ги сложим в една стая-баща му като се усмихна
-Две двойки са-Джаксан
-Аммм, три са-обади се Джънгкук, а всички го изгледахме странно
-Браво бе Джънгкук-Джаксан
-Ти ли си Джънгкук?-баща му, а той поклати глава в съгласие
-Ти сигурно си Кейт-майка му като отиде до него
-Да, аз съм Кейт-тя
-Джънгкук се е сетил, а-майка му а тя се изчерви
-Мамо, остави ги-Джаксан
-Ами ето ви вашите ключоне, ако искате се качвайте-баща му. Ние взехме ключа и се качихме в асансьора с Кейт, Джънгкук, Намджун и Джейн
-В коя стая сте?-Кейт
-201-аз
-Ние сме в 203-Джейн
-А ние в 202-Джънгкук
-Ами ще сме съседи-Намджун
Вратите на асансьора се отвориха и ние излязохме от него. Започнахме да си търсим стайте. Те бяха чак на края на коридора. Ние си влязохме в стаята
-Пу аз съм първа за банята-Райли като малко дете, сънено дете
-Защо не влезем и двамата?-аз докато тя си търсеше дрехи в куфара
-Не-тя като се изправи и се шмугна в банята
-Това не е честно-аз като извиках срещу вратата на банята
-Живота не е честен-отвърна ми тя от банята
След половин час излезе с мокра коса.
-Разсъни ли се?-аз
-Не, пак ми се спи-тя
-Ами лягай-аз като и направих знак да легне до мен. Това и направи. Аз я прегърнах
-Е какво мислиш за новия ни дом?-аз с усмивка
-Многа ми харесва, но не е ли големичък само за нас двамата-Райли
-Знаеш, че си имаме нахални приятели. Като идват ще има място, а и се надявам скоро семейството ни да е повече от двама члена-аз като намигнах
-Представяш ли си след някой годинка, ще имаме деца, ще сме женени. Просто няма какво повече да искам-тя и аз я целунах. Започна страстна целувка,застанах над нея. Тя съблече тениската ми, аз таман щях да съблека нейната, но някой нахлу. Това бяха Джънгкук и Кейт, но като ни видяха така си закриха очите един на друг, а Райли буквално ме изхвърли от леглото.
-Абе защо влизате така?-аз докато си обличах тениската
-Вие защо не заключвате?-Джънгкук
-Вече всички ли са с тениски?-Кейт
-Да-аз
-За какво дойдохте?-Райли, която беше червена
-Решихме, че не ни се спи и.. -Кейт
-Ти реши, че не ни се спи, на мен ми се спи-Джънгкук
-Ами отивай да спи. Аз отивам на басейна сега винавам по стайте да питам кой идва с мен-Кейт
-Аз ще дойда-аз и Райли едновременно
-Добре оправете се, ние ще ви чакаме долу-Джънгкук
-На теб нали ти се спеше?Ходи спи-Кейт
-Миличка, не се сърди-Джънгкук докато излизаха
-От първия си ден се карат-аз
-А това не е караница, просто Кейт го дразни-Райли. Ние си взехме банските и слязохме долу. Там бяха Джънгкук, Кейт, И На, Хоби и Джин.
-Ти нямаше ли да спиш?-аз на Джънгкук
-Не, няма иначе кой да дразни моето бебе-той като прегърна Кейт
-Хайде да отидем да се преоблечем-И На, момичетата отидоха,а ние си бяхме с банските
Те се върнаха
-Хора, малко сте ни зяпнали-Кейт
-Здрасти, хора-дойде при нас Джаксан
-Здрасти-ние
-Искате ли да играем воден волейбол-попита Райли
-Нямаме топка-аз
-Аз ще взема-Джаксан и отиде да вземе. След няколко минути се върна с топката
-Но няма мрежа-Кейт-Това може да се поправи-тя и погледна към Райли. Те се огледаха и направиха нещо като мрежа само че с вода и въздух.
-Е да играем-Джин, ние влязохме в басейна. Започнахме играта, но се уморехме и иязохме за малко тен. Ние се бяхме наредили един до друг на шедлонгите и си бяхме пуснали музика беше много яко. Но телефона на Райли звънна, тя вдигна

Гл.т. Райли
Телефона ми звънна и аз вдигнах.
-Ало-аз
-Ало, някой знае е ли кога е вечерята?-чу се женски глас
-Емили?Ти ли си?-аз
-Не, аз съм баба Петка от Каспичан. Разбира се че съм аз-тя
-В колко е вечерята?-аз към Джаксан
-След 2 часа-той
-Чу ли?-аз
-Да-тя
-А ти откъде звъниш?-аз
-Ами излязох пък ми падна батерията и сега говоря от уличен телефон. А да кажи на Кейт, че е мъртва като се върна. Това дете телефон няма ли-Емили
-Ще ѝ предам, чао-аз и тя ми затвори
-Кой беше?-Джимин
-Беше Емили. Кейт имаш смъртна пресъда-аз, а тя ме изгледа объркано
-За какво?-тя
-Пак не си вдигаш телефона-аз
-Дявол да го вземе-тя и си погледна телефона
-Емили не ми е звъняла, само някакъв непознят номер-Кейт
-Ами няма батерия и звънна от уличен телефон-аз
-Освен този номер ме е търсил и друг... Мамка му... PD-Кейт и веднага му звънна. Пусна го на високаговорител, един господ знае защо
-Здравей Кейт-чу се гласа на PD
-Здравейте-тя
-Предполагам вече сте пристигнали и сте се настанили-той
-Да-тя
-Ти пита ли приятелките си за това, което говорехме-той
-Да, ще участват-тя с усмивка
-Чудесно, едно пиленце ми издаде, че с Райли пише песни, а ти ги композираш-той
-Аммм... Да-Кейт
-Бихте ли ми показали някои от вашите творения когато се върнете-той, а аз кимнах на Кейт за съгласие
-Ами.. Добре-тя леко несигорно
-Починете си, защото кято се върнете имаме много работа да вършене. Ами сега ще ви оставям. Чао-той
-Чао-Кейт и затвори
-Кое ли е това пиленце?-аз към Джимин и Джънгкук
-Ааа, не знаем-двамата
-Сега да отиваме да се оправим за вечеря-аз и да видиш всички ве послушаха. С Джимин се качихме в стаята си, аз започнах да търся из куфара си какво да облека. Тогава чух телефона си, някой ми писа. Това беше от групата ми с момичетата
Дженифър:Идвайте в нашата стая
Емили:Всички имате черни рокли нали
И На:Да
Кейт:Да, но е малко прилепнала
Райли:И моята
Кейт:Те са повече за парти
Емили:Я ги взимайте и идвайте в стая 208
-Аз отивам при момичетата-аз на Джимин. Като си взех роклята без да вижда, за да го изненадам. Също така си взех и токчетата. Аз излязох от стаята си и се засякох с Кейт
-Дали Джейн е тръгнала-Кейт и точно тогава тя се сблъска с нея
-Е да отиваме-аз. Ние отидохме в стая 208,там явно спяха И На, Дженифър и Емили
-Така да видим роклите-И На и ние ги показахме
-Страхотни са-Дженифър
-Но.. -аз и Кейт. Като щяхме да споделим това, че нашите са за парти
-Няма, но. Страхотни са-Емили
-Сега да се обличаме и да оправяме грима-И На. Ние се облякохме, Емили се зае с прическите, а Дженифър с грима.
-Така сега обувките-И На
-Всички с токчета-Емили
-Е не няма шанс-Джейн
-Заради Намджун-Дженифър
-Представи си как ще ву падне ченето като те види-И На
-Дайте тези уреди за мъчения-Джейн като и дадоха токчетата. Тя можеше да ходи с тях, което е постижение. Помня когато я учихме да ходи на токчета. Славни времена.
-Щом тя е на токчета, значи всеки ще носи токчета-Емили и всички се обухме.
Аз бях така:

Кейт така:

Джейн:

И На:

Дженифър:

Емили:

Ние вече бяхме готови. Момчетата бяха долу и решихме да слизаме и ние.
-Ще е много интересна реакция-аз
-Съгласна-И На
-Само да не получат някой инфаркт от толкова красота-Дженифър и се засмяхме. Ами сега беше времето, ние влязохме в ресторанта и момчетата ни видяха. Буквално ченетата им увиснаха. Аз седнах до Джимин.
-Много си красива-той в ушето ми
-Момичета много сте красиви-Джаксан
-Да ви представя нашите модни стилисти:Дженифър и Емили-И На
-Много ми харесва-Джънгкук като погледна Кейт. Ние започнахме да си говорим и да вечеряме. Накрая пуснаха и музика. Джимин се изправи.
-Мадам, ще ме удостойте ли с честа да танцувам с вас?-той като ми подаде ръка
-Ама, разбира се господине-аз и го хванах за ръката. Двамата се засмяхме и отидохме да танцувам. Другите ни последваха.
-Тези моменти са ми любими-Джимин
-Кои по точно-аз като го погледнах в красивите очи
-Да прегръщам любимата си и да съм заобиколен от приятели-той, а аз го целунах