Докато NotOkeyButItsOkey ме обсипваше с целувки и галеше големия ми корем, усетих остри болки в областта на корема. Извиках и обвих корема си инстиктивно, водите ми изтекоха! Жена ми се вдигна панически и започна да вика.
- Стига си крещяла! А ми помогни...- дишах очестено.
- Но какво да направя???
-Закарай ме в проклетата болница! Какво, искаш да родя близнаците тук ли? -изкрещях ѝ на малоумния въпрос! -Боли!!
-Хубаво! - вдигна ме внимателно и звънна на Теодор!

Пристигна бързо и се качихме на задната седалка! Тео запали колата и като вихър стигна до болницата! Доктор Стрейндж се появи с легло и ме положи с леко махване на ръцете си. Политнах и като перце си полегнал на леглото, но болките продължаваха и те светкавично ме заведоха в родилното.
-Напъвай! - извика ми д-р Стрейндж! -Но не забравяй и да дишаш. Постепенно и дълбоко!
Напъвах! Имах чувството, че всичките ми органи си сменят местоположението в тялото ми! Гърбът ми се изкриви и извиках! Изпотих се... Болеше по дяволите, но си заслужаваше.
В продължение на 30 минути напъвания, се появи първият сладур! След още малко се появи вторият! 😍

Поех ги в ръцете си, плачех от радост. Бях родила едни страхотни момченца. Мед.сестрата ме попита как ще ги кръстя. Докато ги гледах с гордост казах:
- Рори и Леонард! 😄

Рори е момченцето с кафявата шапчица, а Лео е щастливото детенце! ❤