"Колкото повече се гаврехте с мен, толкова повече исках да ви натрия физиономиите, но времето ме увери, ще ви го върне и то тъпкано, така че чао изгубени души..."-Бри

Стоеше посредата на някакъв тротоар заедно с куфара,който беше изкарала миналият път и пиеше кафе.

"Друго си е като знам че няма да ви видя повече, а и да не забравя, започва живота ми"-Бри

Изпи последната глъдка от кафето си и хвърли чашата в кошчето. Тръгна напред и се изгуби в далечината.

"Защо ли още не се решавах да тръгна, въпреки че няма какво да ме спре..."-Миа

Тя е седнала отново на онзи покрив и гледа залеза.
-И ти ли стоиш тук?-чу се глас зад нея
Обърна се и беше онова момче с което прекара бала.
-Ти какво правиш тук?-попита го тя
-Разбрах че от тук се виждал страхотно залеза и реших да дойда преди да съм заминал за университета.-каза той
-Кога заминаваш?-попита го тя
-Еми утре...-каза с дълбока въздишка той
-Не искаш ли да си тръгнеш от тук?-попита го тя
-Не много.-каза той
-А защо, все пак ще живееш твоят живот.-каза тя
-Да, но добре някога виждала ли си залеза без тези цветове, същото е и с живота, ако той е залеза, то нещата около нас са цветовете и какъв би бил твоят свят без тези неща?-попита я той
Замисли се.

"Значи моят залез е безцветен, какво остана тук, за да остана аз тук? Ако променя мястото си, дали щи бъде различно всичко това?"-Миа

-Много си бил устроумен.-каза тя и се усмихна
-Благодаря...-каза и се засмя
-Но наистина, цветовете правят всичко по красиво, по лежно, по истинско...-каза той

"Разликата между истината и лъжата е като разстоянието между луната и слънцето, толкова близки, привлекателни и красиви и в същото време толкова прикрити, тайнствени, омагьосващи и недосегаеми."-Миа

-За какво мислиш толкова много?-попита я той
-Как утре ще си тръгна.-каза тя
-Оу...-каза той и стана
-Ще се прибирам, предлагам ти и на теб, все пак имаш да стягаш багаж.-каза той й се усмихна
-Чао.-каза тя и му отвърна с усмивка
Той тръгна, а тя остана, за да види цветовете на залеза.

Джесика е в стаята си и приготвя куфара си, като слага последният кат дрехи.

"Ако можеше да върна времето, днес щях отново да бъда малка и отново да очаквам невъзможното от родителите си наречено щастие"-Джеси

***

Бри в някаква нова стая, дават я как танцува докато си чисти стаята. Чува се почукване на вратата. Отваря и не се вижда, кои идва, но по реакцията й личи, че е някой който не очаква. Въпросният човек или хора влизат и със затварянето на вратата се преместваме при Миа е някаква репетиционна стая заедно с други момичета.Явно за модерни танци, имайки предвид даденият откъс. А Джеси отново е над учебниците, някой й звънни, но тя игнорира телефона си, дори го слага под възглавницата си. И като пред финал отново Бри. Този път чакаща на някакво летище.

"Точно когато мислиш че всичко се е оправило, се случва това което не предполагаш и точно това което не искаш да виждаш се поява когато най-малко очакваш...затова избягах надалеч и дори и на другият край на света да отида, пак ще ме намерят. Що за шибан късмет имам..."-Бри

15101432

Момичетата са в едно заведение, може би това е първата има среща.

"Точно тогава, всичко се промени за всяка една от нас, точно на онова място и в онова време, започна новотоначало на живота ни"-Миа

"Не вярвах, че ще намеря изгубеното в тях, само от първи поглед, не вярвах че в тази 4 години на депресия, някой ще успее да ме върне обратно"-Джеси

"Тогава осъзнах какво ни предстои, едно светло бъдеще с едни толкова прекрасни и незабравими моменти. Може да ни е било тежко и трудно, но все пак сме заедно. Благодаря че ви има момимчета! Благодаря че ви има L-ки! Всичко това нямаше да съществува, ако не се бяхме видяли в онзи хубав ден преди 2 години. Честита годишнина!"-Бри

Докато казваха това се появяваха кадри от концертите и награждаването им. И имаше финален текст.

"Независимо от всичко, не се предавай пред мечтите, бори се за себе си, бъди себе си, обичай себе си..."-3L

-КРАЙ-