"Да не мислеше че това беше края..."-казаха и трите едновременно

Пренасяме при Бри, която е в училище, явно е последният ден, защото се фокусира върху дата 15.05 изписана .Излегнала се чина си и слуша последната лекция на учителя. Чува се смях от последните чинове.Тя се обръща и те я сочет с пръст и казват нещо. Гледа всеки един в очите.

"Вече нямам сили да се боря с вас, какво ли може да измисли един заслепен от омраза и завист ум освен обида?"-Бри

Обръща се към дъската и затваря очи.

Джеси вече е в собствената си стая и около нея има около 10 човека.Те са като призраци, бледи че чак прозрачни. Нещо и говорят, но тя дори и не ги чува. Когато вдига погледа си от телефона, вижда неината котка. Става от леглото и отива към нея, за да хване и прегърне.Обикаля целият апартамент след нея и накрая успя да я хване. Когато я прегърна тя се опитаваше да избяга от нея и накрая котка успя да я одраска по бузата. Пусна я и се хвана за дясната страна. Казва й нещо след което се връща в стаята си.Никой дори не я забелязва.Отива в банята и там вижда всъщност колко е дълбока тази "драскотина".Слага си лепенка и при излизането си се засича с котката и тя започва да я съска.

"Какво нещо е живота, един път си добрият, а друг път лошият..."-Джеси

Миа пред огледалото в една официална рокля.

"Вече всичко приключи, но трябваше ли да бъде толкова сложно, трябваше ли..."-Миа

Почти стигна училището си, едно момче и препречи пътя. Тя просто го подмина,а той й каза името, при което се наложи да спре.
-Какво?-попита тя
-Искаш ли да бъдеш моя дама?-каза той
-Моля?-каза тя в опита си да не си разсмее
-Единственият начин да й го върнеш на онази е този. Нека и нея я боли.-каза той и се замисли
-Каква е уловката?- попита тя
-Няма уловка Миа, просто искам да й натрия гадната муцуна.-каза той
Погледна недоверчиво, но се съгласи и продължихте заедно към училището. Останалите от класа ви гледаха като застреляни от курушум, а най-вече набитото момиче.То просто беше като убито. Изглеждаха доста като гаджета, които имат връзка от доста време. Откъсначно от вечерта се виждаше колко всъщност хубаво си е изкарала, заедно с въпросното момче.
Накрая ги дават как си говорят нещо.
-Не си толкова лоша, за каквато те мислех.-каза момчето
- Никога не съм била, просто не попаднах в правилната компания в правилното време.-каза тя
-Жалко че не съм те опознал по рано-каза и спряха пред тях
-Никои не можа.-каза тя и въздъхна тежко
-Да не ти пука.-каза той и тя се разсмя
-Благодаря че ме изпрати и ако не се видим скоро, успех във всичко.-каза тя и се прегърнаха
-И на теб.-каза той и продължи надолу, а тя се качи нагоре по стъпалата

"Толкова ли беше трудно да видите че зад онова което мразехте имаше и друго лице..."-Миа

"Колкото и да сте ме мразили, аз никога не изпитвах толкова силна завист към никого, но за безпомощност не говоря, тя е слабост..."-Бри

Стои отстрани и гледа как другите напити до несвяст танцуват или все още се наливат. Към нея се приближава онова момче от хеуин партито.
-Да танцуваме?-предлага й той
Бри гледа изненадано и погледа й се заглежда в останалите зад него. Те се заливат от смях и тогава и стана ясно.
-Отивай да се подиграваш на друг и не съм аз човека, който ще усмиваш...-каза тя и изляза навън
Заключва се в тоалетната и само една много странна усмивка се появява на лицето й.

"Свикнах... когато съм най-безпомощна просто се усмихвам, а когато съм най-силна плача сякаш сълзите са най-чистият поток...Но така и не разбрах...помня всичките си грешки, но не вината ми..."-Бри

Изляза от тоалетната и тръгна към изхода. Прибра се и извади куфара си.

"Чувала съм че бала бил една от най-важните вечери в живота на подрастващият, само съм чувала, защото така и не го изпитах. Ако преди планирах всичко и си я представях като нещо вълшебно, то сега е без значение. Искам единствено да си взема дипломата и да си тръгна оттук..."-Джеси