Деня в който изчезнах.../Миа/
Миа поглежда към приятелката си,която е обърната с гръб към нея и гледа към друго момиче,което се вижда на снимките и свива юмрук. Приглушено от шума на пропукващ се лед се чува звънеца. Приятелката й става мигновенно и се насочва право към другото момиче. Миа застава между тях секундата преди приятелката й да е зашила шамар на другото момиче,при което тя си го отнася. Докато е още обърната настрани и шокирана,приятелката й притиска другото момиче към стената. Миа се съвзема и ги разтървава, но въпросното момиче вече си го беше отнесло.
Миа чака пред кабинета на директора и си играе с една ластичка. Вратата се отваря и веднага става от мястото си. Заедно с двете момиче излиза и някаква госпожа. Тя казва нещо,но ние не го чуваме,но промяната на изражението и шума чупещо се стъкло ни подсказва, че не е нещо добро. Миа казва нещо,но и него не може да чуем.
Сега Миа е сама на чина си и поглежда към набитото момиче,което е с гръб към нея и се смее с друго момиче.

"А като си спомня каква беше, явно нищо не остана от онова което познавах..."-Миа

Сложи глава на учебника и затвори очи.

Следващият кадър я показва на покрива на някаква сграда. В поблизък поглед, тя отново разглежда снимки и започва да мелодията на соловата ѝ песен.

I wish I could...

I miss you, I won't hide it

my heart still feels you

even though you are in the other end of the world

you seem to be here next to me

I wish I could take the time back

If you was here now

you would stop me from making wrong after  wrong

you would hug me and smile again

Why it had to be this way

alone to stay in hell

Again like the good old days

We talk, laugh and we are happy

And now we're like two pieces of one whole

separated of time

Of pain and of wrongs

Memories collect us, but they are nothing more than dust

somewhere in time

I wish I could take the time back

If you was here now

you would stop me from making wrong after wrong

you would hug me and smile again

Why it had to be this way

alone to stay in hell

I wish I could take the time back I would change the present

none of this would happened

we would have avoided pain and betrayal

and we would not be dolls of fate now

with masks like all the other devils ...

I wish I could...

To sell my soul, but to be here with me

Песента приключи тя отново седна на мястото си.

"Дойде в един миг и си тръгна също толка бързо, само че с душата ми..."-Миа

Заедно със сълзата която падна от окото ѝ се смени времето и мястото.

***

Всичко се промени след.../Джеси/

Кадъра се приближава към едни празен чин.

"Там седях аз... Но никой не се беше запитал първите 5 дена, къде бях. А уж бях от "готините". Между щастие и надежда има доста голяма пропаст,запълнена с заблуди и мечти..."-Джеси

След кадъра в училище се преместваме на Джесика легнала в болнично легло и загледана в прозореца.Бледа и тъжна.

"Ако преди бях слънцето и всички ме забелязваха, то днес защо съм тъмната част на луната, когато искате ме виждахте."-Джеси

Обръща поглед към вратата, но никой не идва...

След тези 5 дена...

В болничната ѝ стая има около 10 съученика.

"Сетихте се че съществувам, когато ви казаха че може повече да не се видим.Колко жалко..."-Джесика

Един ѝ разказва нещо, друг и дава домашните за седмицата, трети ѝ се оплаква за проблемите си, но тя дори не ги слуша. Само поклаща глава и се усмихва леко. След известно време един по един си тръгнаха.

"Как никой не ме попита"ще се видим ли въобще утре" или явно усмивката винаги те прави "по-добре"? И не го казвам просто така. Не мисля че ще има утре..."-Джеси

My angel

I thought happiness lies in the little things

but what better of hope is lost in delusion

When I try to reinforce my ideas

I lost that called "happiness"

And at one point I just realized

Is this the real world?

I tried to find the happiness, but I never found it

In the hope of fixing things, I found myself alone

I never imagined that

I would be left alone with my hurt soul

Tell me my angel

Did I deserve it

Pain and sadness make me choke

Make me kneel before the Almighty

to escape from this world

I tried to find the happiness, but I never found it

In the hope of fixing things, I found myself alone

I never imagined that

I would be left alone with my hurt soul

However, I saw everything

I was saturated with fake faces and feelings

Whom to have faith in this world?

each being more than injured

Thanks for everything, my angel

I learned a lot, I lived and saw a lot

If today is my last day

I wish I was smiling at you ...

Happiness...

След което заспа.

***

26030305

Кадъра се разделя на три. Чисто бяло пространство и те трите там. Всяка е сама в нейното пространство.От нищото се появи три човека с чернеи роби и с маски на лицата си. Застанаха на едно място, а момичетата бавно се приближаваха към тях.

Първо беше Бри. Тя държеше в ръката си една хартийка. Имаше скицирано лице на някакво момче. Погледна я след което я даде на човека срещу нея. Той изпусна на земята нещо и изчезна изведнъж. Бри се наведе,за да го вземе и това беше парче от огледало и на него бегло се забелязва някакъв надпис. Стисва го в ръката си и се обръща назад. Връща се "в реалността" къдито е седнала на средата на пода и плаче свита в кълбо.

Втора беше Миа. Когато се приближи към онзи човек извади от джоба си видеокасета на която отново има бегъл надпис, при което го дава без да се замисля. Той й връща чифт обеци и изчезва.Тя ги прибира в джоба и в следващият миг е отново на покрива. Поглежда към телефона си и няма никакви снимки или видеоклипове.

Последна беше Джеси. Тя смъкна верижката си с кръстче и го даде. Човекът подава фиби за коса в формата на четирилистна детелина и изчезва.
Събужда се и вижда около себе си лекар и медицински сестри и отново затваря очи.