Гл.т.Джесика

Днес е 15 октомври и излизат нашите проекти. Много ми е интересно как се получи филма, защото за него ни отне повече време отколкото на албума.Може би е нормално, но поне за мен си беше усилие да измисля скрипта, който сама трябваше да следвам. Знам, ирония отвсякъде, но нямам търпение. Ще има доста изненади...

Ето че сега сме телевизора в дневната и филма започва. Леко съм развълнувана...

***

Гл.т. Неутрален разказвач

След изписването на имената на групата и екипа,който осъществява филма, започва интрото.Чисто бял фон, след което преливащо се леко в сиво и накрая изведнъж черен екран.

From Hell to Heaven and Back

BY:3L

Надписа е червен и се чува лек кикот. Все едно е филм на ужасите. Отново остана само черният фон, но този път се чу леко покашляне.И същността започна...

"Какво е живота? Въпрос на който дори и най-известните философи не могат да дадат отговор. Живота е относителна единица, която не ценим. За което после съжаляваме..."-Джесика

От черният наситен фон се пренасяме на Джесика, която е на леглото си, заобиколена от учебници.

"Всеки от нас си има принципи, които спазва и ще спазва до края на света. За мен беше важно да имам добро образование и щастливо семейство. Е(дълбока въздишка) не може да контролираме съдбата..."

Кадъра се премества на телефона ѝ, който звъни. Тя се обръща и взема телефона си и колебливо вдига. Трудно е да се чете по устните ѝ. Не знаеш за какво става дума, но може да усетиш разликата в настоението.Натъжава се...Поглежда към огледалото си и се усмихва леко, но се опитва да се усмихне.

От тъжното лице на Джесика, се пренасяме на Миа.Гледаща се в огледалото с безизразно изражение.

"Дали това което виждаме в огледалото, е това което всеки един от тях вижда? Образа в огледалото, не е ли заблуда или ... измама"-Миа

Заедно с погледа ѝ, камерата насочва вниманието към мивката, която е опръскана с кръв и вътре стои ножче.Средоточен поглед на двете си ръце и странна усмивка.

"Дори да изглеждаш най-невинният ангел, ти винаги ще бъдеш най-жестокият  дявол..."

След тази притеснителна сцена, виждаме Британи загледана в една снимка, която е размазана.

"Чувствата са като песен, има кулминации, които не може да прескочим и плавни и тъжни моменти, които ни се иска да прескочим"-Британи

Отклонява тъжният си поглед от въпросната снимка и поглежда учебниците пред нея. Поклаща глава и става от леглото си.

"Това не е за мен. Не съм птица в клетка,  не съм..."

Обръща се към нещата си и ги избутва на земята. След което се чува тежко дишане.

От Бри, се връщаме при Джесика. Виждаме умореното ѝ и потно лице, сякаш след физическо натоварване.Чува се пляскане и сцената се разширява. Тя заедно с няколко момичета е на художествена гимнастика. Явно учителката им говори нещо, но както и миналият път не може да чуем какво им казва.

Прескачане на действията и Джеси се прибира сама, но по пътя спира рязко и затваря очите си.Чува се леко свистене...

"Понякога имам чувството че не съм себе си.А дали това не е така цял живот?"

Вглеждане в черните ѝ очи и попадаме при Миа. Продължаваща да гледа нарязаната си ръка, но този път виждаме предлакътника размазано, сякаш плаче. Погледа ѝ е към огледалото.

"Ако беше тук, щеше да ме спреш..."

След като падат няколко сълзи, тя ги изтрива с ръкава на другата си ръка и подсмърчайки се усмихва.

Пренасяме се при Бри, която стои и се гледа в огледалото. Камерата обхваща целият ужас, който успява да направи. Почти всичко е скъсано, строшено или хвърлено на земята. Отново се връщаме към лицето на Бри.

"Това ли трябва да бъде моят свят?"

И една сълза се изтъркулява под окото ѝ.

Надявам се да ви харесва и да не се объркате в описанията. Не ме бива много, обаче това е идеята все пак.Чао и доскоро!