Слязох в хола и бях посегнала към якето си. Тогава братът на Джени хвана ръката ми.
-Би ли искала да си поговорим малко?-попита той
-Ами добре-казах аз малко стеснително. Ние отидохме в кухнята и си направихме чай
-А ти как се казваш?-поптих аз
-До Кюнг-Соу, а ти
-Ким И
-Къде учиш?
-В училището по изкуства, а ти?
-И аз-каза той изненадано
-Кой клас си. 11, а ти
-10 клас.
-Какво изучаваш.
-Рисуване.
-И аз. Ела-каза и ме задърпа към стаята му. Аз влязох в стаята му и видях, че стените са улепени рисунки по стените и да си призная бяха строхотни
-Еха. Много си добър-казах аз докато разглеждах творбите му
-А и твойте са добри
-Благодаря, но.откъде знаеш?-зачудих се аз
-Ами....Видях скицника ти и го разгледах. Съжалявам-каза той и сведе глава
-Няма проблем-казах му и му се усмихнах, след което и той се усмихна. Имаше прекрасна усмивка
-Еее добре. Азе тръгвам,е стаба късно.
-Ааа не. Ще те изпратя
-Няма нужда
-Как така да няма нужда. Все пак ти успя да разведриж сестра ми и ме спря да пребия един тъпак. Ще те изпратя.
-Ами...добре.

Ние си говорехме по пътя и стигнахме.
-Ти тука ли живееш?
-Да
-Аз всеки ден минавам от тук за училище, но не съм те виждал
-Може би защото заради приятелите ми все закъснявам. Пък не ми се ходи сама
-Ако искаш може да ходим заедно. Без това и на мен ми е скучно да ходя сам
-Добре. Много ще се радвам.
-Добре до утре
-До утре-казах аз и се прибрах. Това момче найстина беше много мило. Радвам се че се запознахме.