Гл.т. Сана

Докато с Тао си говорехме, го попитах дали ще дойде с мен до магазина и после у нас за да си поговорим и той се съгласи. Ние тръгнахме, но някой извика името ми. Обърнах се и видях Лей. Той ме прегърна. Странно. Това не е типично за него. Както и да е. Може да се е променил през времето когато е бил в Америка

Гл.т. Лей

-Хмм Сана кой е това?-попита объркано момчето, което до преди малко прегръщаше моята Сана. Какво моята Сана. Вече съм сигурен че я харесвам. Когато видях тоя да прегръща Сана исках да му съсипя животеца
-Ааа това е Лей. Мой приятел-каза тя и се усмихна
-Приятно ми е. Аз съм Тао. Най-добрия приятел на Сана-каза той. Какво най-добрия ѝ приятел. Та това съм аз....или по-точно бях. Ще поговоря за това по-късно насаме със Сана

Ние тръгнахме към магазина. Те си говореха нещо, а аз не обешвах и думичка. Накрая реших да питам въпроса, който исках да задам откогато ги видях да се прегръщат

-Еее вие от колко време се познавате?
-От 2 месеца. Защо?-казаха те и се спогледа и си се усмихнаха. Гадост. Защо са толкова лигави. И как са толкова близки подяволите. Та те се познават само от 2 месеца
-Ами просто ми е интересно. А как сте толкова близки като се познавате едва от 2 месеца
-Ами един ден докато се пребирах късно вечерта някакви започнаха да ме следват. Личеше че са пияни. Те започнаха да ми викат някакви простотии и аз започнах да бягам-каза тя леко тъжно, а оня тъпак я прегърна отново- и тогава моя ангел се появи и ме спаси-каза тя и се усмихна
-Аз просто се пребирах от тренировка и я видях как бяга и реших да натупам ония тъпаци който закачат красивите момичета-каза той. Какво....той каза, че тя е красива. Мисля че видях как се изчервява. Едва се стърпях да не го ударя.

Гл.т Сана
Вече бяхме в нас. Ние решихме да направим парти, затова родителите ни отидоха да преспят в къщатата на чичо Джин. С момичетата решихме да си поговорим малко ,преди да започне партито.

-Еее Мина. Какво става с Кай-попитах я аз
-Какво да става?-попита тя нервно
-Стига си се прайла. Личи си че го харесваш-каза Мин Ин
-Офф вярно е, но той изобщо не ме забелязва. За него аз не съществувам. Аз просто едно голямо нищо
-Стига си си мислила такива неща. Все пак ти си едно от най-красивите и известни момичета в училуще. Ще видиш той ще съжалява че не те е забелязал.
-Добре стига за мен. Мин Ин чри тебе какво става с Марк-попита Мина
-Амиии ние сме гаджета-каза тя и цялата почервеня
-Как???-попитахме всички в един глас
-После ще ви разкажа. Обещавам сега да се оправяме за партито.
-Хайде-казах аз и всички се облякохме

Ние слязохме и видяхме, че вече почти всички са тук. Започнаха да ми честитят рождения ден и да ми дават подаръци. След като всички се изредиха. Купона започна. Имахме всичко силна музика, храна и най-важното алкохол. Аз започнах да търся Тао, но не успях да го намеря. Видях Лей и реших да го попитам.

-Хей Лей виждал ли си Тао?-попитах аз, докато той си сипваше уиски и незнайно защо след като му зададох въпроса той го испи на екс. Това ми се стори странно. Знам, че не се напива лесно, но защо беше това
-И защо ми е да съм виждал оня тъпак.
-Лей. Не говори така за Тао
-И защо. Той си е просто един голям тъпак
-Той не е тъпак. Той е най-близкия ми човек на света.
-Какво? Нали аз бях най-близкия ти човек-попита той ядосано
-Да, ти БЕШЕ. Но като замина ти явно забрави за мен. Всеки път като ти звъннях, ти все имаше оправдание да не говориш с мен. Даже не ми пишеше.-казах аз и усетих как една сълза се стича по бузата ми. Лей се доближи прекалено близко
-Съжалявам-каза ми той и истри сълзата ми. Той се доближи още по близко. Между нас останаха само милиметри и накрая той ме целуна. Аз му отвърнах. Харесвах го от малка и чаках този момент отдавна.