Гл.т. Лей

Изведнъж Сана излезе от стаята. Учуди ми това нейно действие. Зачудих се защо толкова се разстрои. След като училището свърши реших да я потърся. Търсих я час и накрая се сетих, че може да е в залата за пеене. Тя много обичаше тази зала. Винаги е казвала, че там се чувства най-спокойна. Аз се запътих към залата. Тя беше там и свиреше на пияно и пееше. Аз реших да се включа към песента ѝ. Но когато запях и аз, тя мигновено спря да свири и стана. Без да убели и думичка, взе раницата си и понечи да тръгне, но аз я спрях.

-Хей, защо ми се сърдиш?
-За нищо-отговори ми тя студено
-Познавам те добре. Какво има?-попитах я отново
-Казах, че ни те се сърдя-вече повиши тон
-Сана, кажи ми защо подяволите ми се сърдиш-повиших тон и аз
-Искаш да знаеш защо съм сърдита. Ти изобщо знаеш ли колко ме заболя като чух името ти. Ти не беше казал на никой. Дори на мен. А се водим най-добри приятели.
-Само товя ли е проблема-попитах аз
-Не, страх ме е, че ще забравиш за Мин Ин, Ким На, Ким И и най вече ме е страх да не забравиш за мен-каза тя вече разплакана и си тръгна. Стоях като вцепенен.

Хора съжалявам, че се забавих с тази глава. Главите ми вече ще са по-къси, започна новата учебна година