В полунощ, вместо да целуна теб, целунах бутилка шампанско. Гледах как последните фойерверки избледняват навън, чакайки болката ми да изчезне. 

Всяко малко нещо, което някога имахме, не е от значение. Между нас имаше враг, във формата на дълбок син океан, и никое технологично изобретение не може да ме накара да почувствам ръцете ти около мен. 

Неохотно, оставям въпрос в мислите си. Да си задаваш сам въпроси е рисковано - един зададен въпрос, и не можеш да спреш. Той ще преминава през главата ти, докато не откриеш отговор. В противен случай това ще те подлуди. Един бе въпросът, за който си мислех, и определено щях да се побъркам. 

Аз съм влюбена в теб или съм влюбена в спомените? Шампанското внезапно започва да става горчиво, като осъзнах, че отговорът бе дълбоко заровен в сърцето ми. 

Когато най - накрая ми се усмихна през тънкият екран на телефона ми, дори и звездите се почувстваха по - близо до мен.