Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

✴98✴

Incoming call

Юнги <3

Accept | Decline
Accept

-Алоо~! - провикна се Джимин, притискайки телефона до ухото си, за да чува добре и се изнесе бързо към тоалетната, целейки гласа на Юнги да не бъде заглушаван от силната музика.

-Хеей~. - Юнги седна на пейката в парка, през който минаваше за по-пряко към вкъщи. - Още ли си с приятели?

-Аха... - Чим потърка клепача си с опакото на ръката си заради неприятната светлина. - Ти какво правиш?

-Трябва ли да ходите по барове? - напълно игнорира въпроса по-големият. - Кой ви пуска там без да имате осемнадесет? Мога да ги съдя...

-И аз могада съдя теб, сещаш се... - Джимин се засмя тихо, оставяйки Юнги безмълвен.

По-големият прочисти гърлото си и повдигна вежди невинно, въпреки че Чим нямаше как да види това и съответно да му се изсмее.

-Та, какво правя... - смени бързо темата блондина. - Току що си тръгнах. Бях на срещата на Сокджин и Намджун.

Джимин се засмя и поклати глава развеселено, въздъхвайки тежко щом си припомни, че с Джин още бяха скарани.

-Имали са среща? - усмихна се Джимин, радвайки се за приятеля си, въпреки, че за момента не бяха в добри отношения.

-Да, знаеш ли какво стана?? - снижи тон Юнги, привличайки вниманието на гаджето си. - Влизам аз в ресторанта, като съм им прочел чата преди това, нали, и се чудя как да направя някоя мизеря... - Юнги говореше с прекалено сериозен тон, което пораждаше тих кикот у Джимин. - Ама, не, сериозен съм, слушай ме! - изпротестира блондина. - И влизам аз, нали, а отсреща, моля ти се, приведен Намджун и подмокрящ се Сокджин, очакващ целувка...

-Ужасен си... - изкоментира през смях оранжевокосия. - Целувката ли им прекъсна?

-Охооо! - потърка длан в бедрото си по-големия и повдигна вежди злокобно. - Не само, че я прекъснах, ами ги прекъснах и точно преди да се целунат!

-Тъпак... - поклати глава развеселено Чим и въздъхва, облягайки се на стената. - Май ти е много скучно без мен, а?

-Ами... - невинно подметна Юнги, изтънявайки глас намекващо, на което Джимин се засмя силно. - Не е като живота ми да е екшън филм на Вин Дизел, нуждае се от нотка драма в него...

-И много порно сцени. - засмя се Джимин, а Юнги ахна изумено.

-Пак Джимин, намек ли беше това?! - озадачено изтъни глас блондина.

-Да, предполагам. - кимна оранжевокосия и можеше да се закълне, че успя да чуе колко бързо скочи Юнги от пейката, на която се беше разположил, тръгвайки бързо към дома си.

-Я си измисли някакво извинение и право в нас... - настъпи безкомпромисно русокосия, крачейки по калната заледена уличка.

-Ама-... - Джимин не успя да довърши, тъй като Юнги веднага затвори, без да слуша протести, карайки Чим да разшири очи шокирано и да се вгледа в екрана на телефона, чудейки се на властното държание на Юнги.

Той пък от своя страна бръчкаше нос по пътя, чудейки се дали толкова доминантно отношение изобщо му прилягаше...

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro