Като всяка една среща, тази на Сокджин и Намджун завърши с едни “искаш ли да те закарам?” и “да, защо не?”. Джун бе намалил музиката в колата, говорейки си със Сокджин на случайни теми, които винаги намираха и на които винаги се смееха.

-10200 вона за книга? - стисна очи през смях Сокджин, докосвайки гърдите си трогнато. - Ти ли си прекалено добър писател или любовната ни история струва джобните ми за седмица??

Намджун поклати глава развеселено, не отделяйки поглед от пътя.

-Значи признаваш любовната ни история, а? - повдигна вежда Намджун, хвърляйки към Джин един поглед, само, за да засече как усмивката му става срамежлива и бузите му порозовяват.

-А ти, че си влюбен, а? - подметна Сокджин, Намджун веднага връщайки погледа си на пътя, като прочисти гърло и се зае да мисли с какво да смени темата.

-Нали беше в края на улицата? - попита Джун, оглеждайки улицата за по-достоверно, въпреки че отлично си спомняше адреса.

-Да. - кимна Джин и махна колана, щом видя, че приближават къщата му.

Колата спря и Намджун се обърна с усмивка към Сокджин, потропвайки леко нервно с пръст по волана.

-Изкарах си много добре. - отбележи с усмивка Джин след кратка тишина и прехвърли телефона си от едната в другата ръка няколко пъти.

-И аз, да. - кимна Джун и се облегна на седалката. - Следващият път у нас...

Сокджин въздъхна изнервено и удари челото му с пръст, от което Намджун се засмя и потърка удареното, симулирайки болка.

-Не, сериозно, трябва да излезем пак. - повдигна вежди писателят, а блондинът кимна в знак на съгласие, хващайки дръжката на вратата.

-И на коя среща възнамеряваш да ме целунеш? - изцепи се Сокджин преди дори думите да са преминали през главния му мозък, като веднага щом се осъзна се опита да замаже положението с неловък смях.

Намджун повдигна вежди с широка усмивка, усещайки как корема му се преобръща няколко пъти.

-Да те целуна ли искаш? - въпроса излезе по-тих отколкото го бе планувал Джун, заради което прозвуча сериозен.

Джин отново се засмя неловко и поклати глава развеселено, правейки се, че възприема своя и неговия въпрос на шега.

-Ще тръгвам. - Сокджин отвори вратата, когато Джун го спря, хващайки го за китката.

-Не ми отговори... - отбеляза брюнета, наблюдавайки с широка усмивка агонията на крайно смутения Джин.

-Чао. - измъкна се Сокджин и набързо залепи една невинна целувка на бузата на писателя, колкото да го разсее и да измъкне ръката си, за да успее да излезе.

-Чао... - отвърна леко разсеяно Намджун, усмивката му разширявайки се.

Блондина с бърза крачка влезе в къщата си, помахвайки на Намджун докато отключваше входната врата.

Момчето влезе вътре и облегна гръб на вратата, въздъхвайки успокоено щом чу колата отвън да тръгва.

“Тъпак...” - сам се смете Джин, изръмжавайки и зари лице в дланите си засрамено.