-Изяж го. - повдигна вежди сериозно Намджун и приближи към устата на Джин вилицата, около която бяха навити спагети, докато той, горкичкият, гледаше с уплах към тях.

-Да бе! - избута ръката му Сокджин с отвратена физиономия. - Мирише на паста за зъби!

-Как ти мирише на паста за зъби, след като има чеснов сос? - засмя се Джун и остави вилицата обратно в чинията си, отказал се от идеята да убеди Джин, че това, което си бе поръчал, реално бе вкусно.

-Ами предстаеи си колко чеснов сос има, щом е догодило миризмата на колгейт! - заразмаха ръка блондинът, повдигнал вежди по възможно най-драматичния начин, без да отделя ококорените си очи от спагетите, сякаш очаквайки да бъде атакуван от тях.

-Вкусно е... - сви рамене по-големият, усмихвайки се невинно, при което Сокджин изпуфтя недоверчиво, извъртайки очи.

-Да не си посмял да ме целуваш после. - измърмори Джин, продължавайки с ориза си, като Намджун секна дъха си внезапно при чутото, та спагетите му влязоха накриво в гърлото и той се закашля.

Джин се засмя на това, че брюнета се бе задавил при казаното от него и протегна ръката си, за да потупа гърба му.

-Добре ли си? - попита русокоското веднага щом кашлянето на Намджун утихна.

-Аха... - засмя се неловко по-големият и прочисти гърло, връщайки си уверения поглед и привлекателната усмивка. - Та, за целувки заговорихме...

-О, я стига! - изсмя се Сокджин и преглътна ориза в устата си, изправяйки гърба си. - Преди секунда почти умря, когато споменах целувка.

Намджун повдигна вежда и подпря лакът на масата, гледайки го с развеселена усмивка.

-Тоест? - престори се на дълбоко обиден Намджун, въпреки че и двамата знаеха, че Сокджин бе напълбо прав.

-Тоест, те е страх да го направиш. - поклати глава развеселено Джин и повдигна вежда предизвикателно.

-Страх ли ме е? - удари съвсем леко по масата Джун, скъсявайки демонстративно разстоянието помежду им.

Сокджин се усмихна на това му действие, но не отреагира, тъй като бе повече от убеден, че в момента Намджун единствено си лаеше безпочвено.

-Аха. - кимна блондина, облягайки и своята ръка на масата. - Пък и се притесняваш да не би дъха ти да е успял да се усмърди на чесън. - изкикоти се по-малкият, по физиономията му четейки се увереност.

-Щом не правиш отвратени физиономии, биейки ме по рамото погнусено, значи нищо му няма. - Джун снижи с октава гласа си и се приближи на сантиметри от Джин, действайки с голяма сигурност, пренебрегнал зачестения си пулс и гласа в главата си, крещящ "спри до тук!".

Бузите на Сокджин порозовяха, като той за момент сведе поглед, смутен, но бързо го повдигна отново, тъй като бе паднал върху устните на Джун, което го бе накарало да се изчерви още повече.

Без повече заяждания, разтегляния на локуми или подбудителни подмятания, двете момчета се приближиха още едно до друго, скъсявайки така или иначе малкото разстояние помежду им. И двамата усещаха пулса си неравномерен, създавайки огромно напрежение в ляво на гърдите, което разпращаше онова приятно пърхащо чувство в стомаха. Сокджин затвори очи, очаквайки устните на Намджун върху своите, когато-...

-Намджуне! - чу се вик от вратата на заведението, привлякъл погледите на повечето клиенти на заведението, при което двете момчета замръзнаха.

Сокджин отвори внезапно очи, отдръпвайки се изчервен и смутен от милиметрите, които деляха устните му от тези на Намджун. Сърцето му бе забързало ритъм и и двамата насочиха погледите си към входната врата.

Намджун въздъхна от една страна ядосан, а от друга - леко успокоен, като положи ръка на корема си, усещайки пърхащо чувство в стомаха, което веднага се изпари в нищото, щом погледа му засече Мин Юнги.

-Бреей, че съвпадение! - възкликна Юнги и с разперени ръце тръгна към тях двамата. - Какво става? - той подпря ръка на рамото на Намджун приятелски. - Как върви срещата? - блондина огледа с широка усмивка двете момчета, докато Сокджин го гледаше кръвнишки, а Намджун избягваше с досада погледа му. - ...Какво? - шокирано премигна Юнги, не разбирайки защо бяха всички тези лоши чувства.

Така и не получи отговор, Джин продължаваше да го гледа все едно семейството му бе отровено от него.

Мин Юнги, както винаги, нищо не разбираше...