Звънец.

И Хи повдигна с нежелание погледа си, отделяйки го от телефона, в който бе забила нос. Хвана купата, в която бяха натрупани и пуканки, и чипс, тъй като наистина не ѝ се търсеше втора купа. Събра набързо падналите по корема ѝ пуканки, които бе замислила да изчисти по-късно и изтръгна слушалките от ушите си, ставайки от дивана. По път за вратата, тя успя да се препъне няколко пъти в килима, ругаейки шепнешком и проклинаше безкористно човека, който бе решил да прекъсне маратона ѝ на "Бързи и яростни".

Пооправи рошавата коса и изтупа късите панталонки, които всъщност бяха пижамата ѝ и отвори с нежелание вратата, студ прониквайки вътре.

Момичето потрепна от студения въздух и уви голите си, заради потника, който бе облякла, ръце. Плъзна поглед любопитно по фигурата пред нея, тъй като мъжкото тяло, което виждаше не ѝ бе особено познато. Само по тениска. Момичето потрепери само при мисълта за това колко му е студено на този човек...

-Да? - премигна тя, присвивайки очите си, тъй като, за да го погледне в очите бе нужно да надигне глава, а тя не бе виждала слънце от седмица и половина.

-Здравей. - поздрави с широка усмивка момчето, вадейки едната ръка от джоба си, подавайки я за здрависване.

И Хи я стисна, не отделяйки поглед от него. Изглеждаше ѝ познат.

-Намджун. - представи се брюнета и прибра обратно в джоба ръката си, оглеждайки се неловко.

И Хи ахна, досетила се и подтисна усмивката си.

-Аа, писателят-тире-Юнги-тире-не-Юнги. - кимна брюнетката, на лицето ѝ светвайки развеселена усмивка.

-Да... - засмя се още по-неловко Намджун.

На лицето му приплъзна едва забележима усмивка. Сокджин бе говорил за него...

-Аз... - започна Джун, прочиствайки гърлото си. - Идвам да го взема...

-Оо! - повдигна вежди шокирано и доста любопитно И Хи. - На среща ли?

Намджун се усмихна и кимна, игнорирайки забързаният ритъм на сърцето си. Трябваше ли всички да наблягат на думата "среща"...

-Влизай, едва ли се е оправил щом не е тук, паранойствайки, че косата му не стои както трябва... - момичето директно се върна на дивана, събирайки надве-натри одеалото и набута дискретно купата с вредни храни под масата.

Не че се притесняваше или нещо, просто иначе нямаше да е възпитано да не му предложи от храната, а тя не искаше да го прави.

-Та, аз съм И Хи. - представи се на свой ред тя и отмести коса с ръката си демонстративно, лепвайки си една очароварелна усмивка, която накара Намджун също да се усмихне.

Не заради друго, просто това, което си мислеше в момента бе “Боже, усмивката ѝ много прилича на тази на Джин...”.

-Сестрата на Джин. - дооточни тя, като се замисли как да продължи разговора. - А ти, доколкото знам, си романтик...

-О, ами... - засмя се и прочисти гърло Джун. - Предполагам...

Кратка и изключително неловка тишина. И Хи го гледаше с усмивка, кимайки разбиращо, като самото ѝ изражение крещеше “Сокджин, моля те, ела...”. Намджун пък от своя страна бе зает да тропа нервно с крак и да се притеснява за това как ще мине срещата.

-Знаеш ли, я се качвай да го видиш до къде е... - прекъсна тишината И Хи, сплитайки пръстите си с дружелюбна усмивка. - И почукай, да не се окаже гол... Или пък недей, ако искаш да му видиш м-...

-Къде казваш му е стаята? - изправи се брюнета, прочиствайки гърло, като поизтупа тениската си, прекъсвайки я навреме.

-Първата врата на вторият етаж. - усмихна се някак самодоволно тя и качи краката си на дивана, грабвайки телефона си, като разплете, незнайно как, оплелите се слушалки. - Приятна среща~!

-Да... - кимна, прочиствайки гърлото си той и тръгна към стълбите нервно.

И все пак щеше да изчака пред стаята. Недай си боже бе гол наистина...