Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

✴93✴

Incoming call

The real Joon :3

Accept|Decline
Accept

-Ало? - измрънка Сокджин, завъртайки се в леглото си, като се хвана за ръба на чаршафите, секвайки дъха си, на косъм от това да се струполи на земята.

-Добро утро~! - изчуролика Намджун, на лицето на Джин плъзвайки сънена усмивка, като той се поизправи и потърка окото си, за да се разсъни.

-Добро... - измърмори по-малкия, като прочисти леко преграхналото си от съня гърло, въпреки, че Намджун намери този глас за атрактивен и се бе заслушал в него.

-Събудих ли те? - попита брюнета, като в отговор Сокджин кимна, веднага след което се разсъни достатъчно, че да се досети, че Намджун нямаше как да види това и измърмори положително.

-Обаче скоро щях да ставам... След около... Може би... Един уикенд? - въздъхна мързеливо Джин и се хвърли обратно на леглото си, което достигна до слушалката на Намджун и го накара да се засмее. - Но иначе съм си в леглото и отказвам да мърдам...

-Уууу, с какво си облечен?

-Намджун! - изхили се в слушалката Джин, получавайки смях от другата линия.

-Беше въпрос за разсънване, виж че проработи! - оправда се Джун, а блондина поклати глава развеселено.

-Защо ми звъниш толкова рано? - попита Джин, затворил очи и захлупил лице с ръката си, за да го скрие от слънцето, нахлуло в стаята.

-Рано? Единадесет е... - засмя се по-големият, а Сокджин шокирано хвърли към стенния часовник поглед, крещящ "така ли?!".

-Оу... - стисна устни той. - Моя грешка...

-Възнамеряваш ли да си размърдаш задните части и да излезеш с мен вече? - усмихна се широко Намджун, думите карайки Сокджин също да се усмихне.

-Само задните части ли ми искаш на срещата?! - демонстративно изтъни тон русокоското възмутено.

-Е на това вече не знам как да отговоря... - въздъхна през широка усмивка Джун, а другото момче въздъхна, правейки се на доста обиден.

-Обаче ще ме вземеш от вкъщи.

-Дадено.

-И ти плащаш.

-Добре.

-И после ще ме върнеш и до вкъщи.

-Ако не дойдеш у нас..

-НАМДЖУН! - отново го скастри по-малкия, въпреки че едва успя да скрие развеселената си усмивка.

-Хубаво де, хубаво, разбрах... - изпуфтя през кикот Джун. - До преди седмица ми говореше за пет деца и семейство, а се-...

-Различно е. - изтъкна с повдигнати вежди блондина.

-Различно ли е? - развеселено подметна Джун.

-Различно е. - потвърди с кимане по-малкият.

-Ще те взема в четири. - заключи брюнета с широка усмивка.

-Добре тогава. - съгласи се Сокджин и прегърна възглавницата си, затваряйки очи за момент. - Чао~!

-Чао. - отвърна Джун и затвори телефона с щастлива усмивка.

Джин остана със затворени очи малко повече от необходимото. После заспа. Трябваше да навие аларма...

~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~

Знаете ли к'во стана?? знАЕТЕ ЛИ, ЗНАЕТЕ ЛИ??
Знаете, защото гледате новини, но аз ще ви кажа, гРИПНА ВАКАНЦИЯ В СОФИЯ ДО СЕДМИ, БРАТО, О ЙЕ.
Какво значи грипната? знАЧИ ПО ДВА ЪПДЕЙТА НА ДЕН, ЗАЩОТО СИ НЯМАМ ЖИВОТ! ЬКЕМФЛВМФ *рандъм букви, не се опитвайте да го четете*

Чувствах се длъжна да уведомя, съжалявам...

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro