✴93✴
Incoming call
The real Joon :3
Accept|Decline
Accept✔
-Ало? - измрънка Сокджин, завъртайки се в леглото си, като се хвана за ръба на чаршафите, секвайки дъха си, на косъм от това да се струполи на земята.
-Добро утро~! - изчуролика Намджун, на лицето на Джин плъзвайки сънена усмивка, като той се поизправи и потърка окото си, за да се разсъни.
-Добро... - измърмори по-малкия, като прочисти леко преграхналото си от съня гърло, въпреки, че Намджун намери този глас за атрактивен и се бе заслушал в него.
-Събудих ли те? - попита брюнета, като в отговор Сокджин кимна, веднага след което се разсъни достатъчно, че да се досети, че Намджун нямаше как да види това и измърмори положително.
-Обаче скоро щях да ставам... След около... Може би... Един уикенд? - въздъхна мързеливо Джин и се хвърли обратно на леглото си, което достигна до слушалката на Намджун и го накара да се засмее. - Но иначе съм си в леглото и отказвам да мърдам...
-Уууу, с какво си облечен?
-Намджун! - изхили се в слушалката Джин, получавайки смях от другата линия.
-Беше въпрос за разсънване, виж че проработи! - оправда се Джун, а блондина поклати глава развеселено.
-Защо ми звъниш толкова рано? - попита Джин, затворил очи и захлупил лице с ръката си, за да го скрие от слънцето, нахлуло в стаята.
-Рано? Единадесет е... - засмя се по-големият, а Сокджин шокирано хвърли към стенния часовник поглед, крещящ "така ли?!".
-Оу... - стисна устни той. - Моя грешка...
-Възнамеряваш ли да си размърдаш задните части и да излезеш с мен вече? - усмихна се широко Намджун, думите карайки Сокджин също да се усмихне.
-Само задните части ли ми искаш на срещата?! - демонстративно изтъни тон русокоското възмутено.
-Е на това вече не знам как да отговоря... - въздъхна през широка усмивка Джун, а другото момче въздъхна, правейки се на доста обиден.
-Обаче ще ме вземеш от вкъщи.
-Дадено.
-И ти плащаш.
-Добре.
-И после ще ме върнеш и до вкъщи.
-Ако не дойдеш у нас..
-НАМДЖУН! - отново го скастри по-малкия, въпреки че едва успя да скрие развеселената си усмивка.
-Хубаво де, хубаво, разбрах... - изпуфтя през кикот Джун. - До преди седмица ми говореше за пет деца и семейство, а се-...
-Различно е. - изтъкна с повдигнати вежди блондина.
-Различно ли е? - развеселено подметна Джун.
-Различно е. - потвърди с кимане по-малкият.
-Ще те взема в четири. - заключи брюнета с широка усмивка.
-Добре тогава. - съгласи се Сокджин и прегърна възглавницата си, затваряйки очи за момент. - Чао~!
-Чао. - отвърна Джун и затвори телефона с щастлива усмивка.
Джин остана със затворени очи малко повече от необходимото. После заспа. Трябваше да навие аларма...
~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~
Знаете ли к'во стана?? знАЕТЕ ЛИ, ЗНАЕТЕ ЛИ??
Знаете, защото гледате новини, но аз ще ви кажа, гРИПНА ВАКАНЦИЯ В СОФИЯ ДО СЕДМИ, БРАТО, О ЙЕ.
Какво значи грипната? знАЧИ ПО ДВА ЪПДЕЙТА НА ДЕН, ЗАЩОТО СИ НЯМАМ ЖИВОТ! ЬКЕМФЛВМФ *рандъм букви, не се опитвайте да го четете*
Чувствах се длъжна да уведомя, съжалявам...
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro