Бе просто една обикновена петъчна вечер и както се разбираха всяка седмица, Джимин бе отишъл у Юнги, за да гледат филм. В конкретния момент, оранжевокосият бе облегнал гърба си на гърдите на Юнги, намърдал се в прегеъдката му, като, разбира се, си бе присвоил огромната купа с пуканки, от които склоняваше да му подаде отвреме навреме. Собственоръчно, естествено, за да е сигирен, че няма да му ги изяде.

И докато Джимин се смееше, ядейки от пуканките, филмът бе последното нещо, което вълнуваше Мин Юнги. Той просто бе облегнал глава на рамото му и издебваше момент да му залепи една целувка на врата или дискретно да си паркира ръката на бедрото му.

-Филма не ти ли омръзна~? - измърмори Юнги, погалвайки корема му недоволно и леко отегчено.

-А аз на теб? - повдигна вежди по-малкия, говорейки с пълна с пуканки уста.

-Всъщност изобщо... - ухили се насреща му блондина, като моментът му се стори просто идеален, за да се възползва от ситуацията и тактично да си пусне ръката по бедрото му.

Да, обаче Джимин предпочиташе Шарпей в момента и никой не бе в състояние да отвлече вниманието му от нея, така че шамароса ръката на гаджето си, поглеждайки го лошо.

-Ама какво? - повдигна вежди в невинна физиономия Юнги.

В отговор Джимин просто му набута пуканки в устата и се върна на филма, карайки Юнги да въздъхне разочаровано.

Блондина измъкна телефона от джоба на дънките си и го включи, решил да се рови в него докато дадът реклами и Джимин спре да фенбойства, че да му обърне малко внимание.

Проверявайки известията си обаче, русокосият забеляза известие от съобщение в сайта. Бе влязъл в профилът на Намджун, за да е сигурен, че няма да си смени паролата и на него пак да му се наложи да кисне при Хосок, слушайки умрялите му свалки.

Юнги дискретно погледна към Чим, за да се увери, че не гледа и целуна бузата му за отвличане на вниманието, след което отвори известието, влизайки в чата на Намджун и Сокджин.

CringSJ8: Добре, добре, дОБРЕ.

- Изпратено - 18:37

CringSJ8: Неловко ми е да ти пиша за това, но... Уаа!

- Изпратено - 18:38

CringSJ8: Току що прочетох книгата и просто исках да изразя възхищението си към писането ти, човек, смисъл, УАУ!

- Изпратено - 18:39

CringSJ8: И се чувствам крайно полъскан, ако е каквото си мисля, а то май е, 'щото... Да... :')

- Изпратено - 18:39

“

'Щото да" - помисли си Юнги, препрочитайки написаното, като почти се засмя. - “Уф, те много се харесват, а...”

-Чим... - промърмори блондина до ухото му.

-М? - откликна бързо Джимин, тактувайки си с пръст по ръката на Юнги, която го бе прегърнала.

-Как са ви отношенията със Сокджин? Сдобрихте ли се? - като че ли съвестта на Юнги се бе разбудила и за кратък момент в живота си той изяви желание да не е кофти парче и да не си проваля живота.

-Ами, не. - отговори Джимин, като отговорът окончателно уби човещинката, която бе светнала в главата на Мин Юнги.

-Не? - повдигна вежди по-големия с желанието да се сдобие с повече информация.

-Не, той дори не дойде да ми се извини... - въздъхна Чим и се гушна повече в гаджето си, все едно му казваше "дай ми любов и подкрепа~".

-Ами онзи ден когато дойде до тук? - Юнги гледаше ту пред себе си, ту в съобщенията на Джин, колебаейки се.

-Тогава още бях ефектиран и бях ядосан, той си ме познава, знае, че няма да му се извиня първи. - поклати глава Джимин и набута шепа пуканки в устата си.

-Знаеш ли, че той ме изпрати в кафенето онзи ден... - замислено подметна блондина, спечелвайки си шокиран поглед от Джимин.

-Какво? - като че ли се сепна момчето.

-Да. - кимна Юнги. - Обади ми се и ми каза да отида в кафенето и-...

-И? - прекъсна го Джимин, в очите му появявайки се пламъчета на ярост.

Бе на много малко да зашлеви Юнги и това дали щеше да го направи зависеше от отговора му.

-Ами... - премигна Юнги някак неразбиращо. - Реших да те успокоя някак и-...

-Да ме успокоиш някак?

-Джимин, ще ме оставиш ли да говоря? - повдигна вежди Юнги, но отговор не получи.

Джимин единствено се обърна напред без желание да слуша и хвана ръката на Юнги, избутвайки я от себе си, като гледаше ядосано пред себе си.

“Какво, по дяволите...” - шокирано гледаше в него Юнги с недоумление.

“Тъпак...” - говореше си на ум Чим, взирайки се в телевизора без дори да гледа филма.

Ината на Джимин определено бе нещо много повече от магарешки.

~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~

Знам, знам, знам какво ще кажете – “Уф, къде изчезнаха ъпдейтите на тва нещо, тая абияхърд съвсем я заеба тая история...”. Ми съжалявам, имах работа, окей? ;(

XD JK, съжалявам че така изчезнаха ъпдейтите, реално нямах идея как да развия това, дето ми е в главата пък и покрай писането за феста, туй онуй... XD

Вече си се връщам към предишния редовен режим на ъпдейтване, надявам се днес да успея да кача и още една глава поне. XD