-Готова? - повдигна вежди шокирано господин Шин, поглеждайки озадачено над очилата си за четене.

-Цялата. - кимна с широка усмивка Намджун, потвърждавайки.

-Цели три дни преди края на срока? - продължи с недоверчивия тон шефа на Джун, сваляйки очилата си, за да го погледне.

-Цели три. - отново потвърди блондина, а шефа му изхъмка недоверчиво и отвори изпратения му файл.

Зачете се в резюмето, оплешивелите му вежди свивайки се недоумяващо.

-Какво е това? - изнедоволства "плешото", вдигайки ръце над клавиатурата на компютъра. - Отсечи ми главата, Ким, но това не е криминален роман... Това е... Това... Това е романтика... - гласа на господин Шин звучеше някак погнусено, което до известна степен леко изненада Намджун по възможно най-неприятният начин.

-Авторско решение. - отсече Джун, настроението му някак си успяло да се развали заради коментара на шефа му за труда, който бе вложил в нещо по-предизвикателно.

-Как така авторско решение?! - продължаваше да недоволства, удряйки в бюрото дребното пълно човече. - Авторско решение, Намджун, е да убиеш герой без предизвестие, това... Това е смяна на жанр! За бога...

Господин Шин въздъхна и изръмжа изнервено, разтривайки слепоочията си, като агресивно захвърли очилата си на бюрото.

Намджун мигаше на парцали и не доумяваше. Къде беше лошото в това, че най-после пишеше с вдъхновение това, което той бе поискал, а не това, което му бяха задали?

-Аз си мислех-... - прочисти гърлото си Намджун, но бе грубо прекъснат от ръката на шефа му, която се вдигна срещу лицето му в знак да мълчи докато мисли.

След кратка тишина, плешивата глава на Шин се надигна, погледа му изглеждайки сякаш просветен.

-Ами да! - възкликна шефа възхитен. - Гениално... Ти си гений, Ким Намджун! Представяш ли си как ще гръмне новината? Вече виждам статиите, разгласени из цялата мрежа... - превъзбудено заобяснява Шин. - Един от най-популярните писатели в момента, известен с криминалните си романи... - затаи дъх драматично той. - С първата си романтика! Ще настане огромна суматоха около теб, Намджун!

“Точно суматоха ми беше нужна сега...” - въздъхна Намджун, помисляйки си, но не посмя да го каже на глас. Все още имаше голяма нужда от парите, които получаваше за работата си.

Не можеше ли просто да го оставят да си чати на спокойствие със Сокджин...