Incoming call

Джини :3

Accept | Decline
No answer✖

▫You have 1 missed call from Джини :3

~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•

Incoming call

Джини :3

Accept | Decline
No answer✖

▫You have 5 missed calls from Джини :3

~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•

-Юнги, виждал ли си ми телефона? - попита Намджун, ровейки се изпод купчината документи, струпани на работното му място.

Бе 10 вечерта, а той, както винаги, се бе отнесъл някъде в далечната нереалност, която създаваше и бе загубил представа за времето.

-Не. - отсече сигурно Юнги, в същото време, прибирайки мобилното устройство, което държеше, в ръкава си.

Какво? Случваха се и такива неща понякога. Особено, когато бе замесен ядосан Юнги.

-Господи... - въздъхна отчаяно Джун, пред отказване и се отпусна назад, облягайки гръб на стола си. - Къде може да съм го сложил?! - възмущаваше се на глас момчето. - Почти съм сигурен, че го оставих точно... - брюнета повдигна отново документа, оставен до клавиатурата, но щом под него видя единствено излющения етикет от производителя на бюрото, въздъхна отново, извивайки врат назад, изгубил всякаква надежда.

-'Що не се прибереш да се наспиш? - предложи по-ниския и се приближи към бюрото, подпирайки длани на дървената мебел. - Няма кой да го е откраднал, в офиса трябва да е. Утре ще го потърсиш, сега трябва да заключа офиса, преди плешото да е разбрал, че си висим тук след работно време...

-А бе, с тебе в к'ви взаимоотношения сме последно? - сви вежди недоумяващо Джун и подпря лакти на бюрото.

Неловък смях се изпусна от устните на Юнги като защитна реакция.

“Скоро пак ще са лоши като ме хванеш...” - мислеше си блондина докато шареше с поглед наоколо.

-Прилични, предполагам. - изплю момчето, а Джун поклати глава развеселено и стана, за да вземе якето си от закачалката.

-Както и да е. - гласа на Намджун се занижи и той облече якето си, свил ръце в юмруци, за да ги прибере в джобовете. - Тръгваме ли?

-Да, ти тръгвай. - кимна подканващо Юнги, жестикулирайки абсурдно в опит да му внуши, че трябва да му има доверие. - Аз ще свърша една работа и после ще заключа. - русокоското подмамващо кимна към вратата на тоалетната, а Намджун тръгна, засмивайки се.

Що за наивност.

Наблюдавайки как колегата му или уж най-добрия му приятел се изнасяше от стаята, блондина тръгна към тоалетната за заблуда на противника, като веднага щом вратата на офиса се затръшна, Юнги спря на място и бързо извади телефона си, внимавайки да не изпусне този на Намджун от ръкава на суичъра си. Ловко влезе в бързото набиране и натисна третият номер. Допря устройството до ухото си, броейки сигналите докато не усети вибрацията, известяваща, че му бе отговорено.

-Ало?

-Хей, ъаа, Хоби... - прочисти гърлото си русокоското и сложи една ръка в джоба си, снижавайки гласа си. - Добре, слушай внимателно сега, трябва ми услуга. Нали още помниш как да хакваш профили...