Incoming call

Джини :3

Accept | Decline
Accept✔

-Ал-...

-Казвал ли съм ти някога до каква безупреченост имаш честта да се докоснеш? - гордия глас на Сокджин го прекъсна без дори да изслуша поздрава на Намджун, който се засмя развеселено.

-Поне милион пъти, драги. - отговори точно и ясно Джун, получавайки си одобрително изхъмкване. - На какво се дължи моментът на самоувереност, Ваше височество?

-Харесва ми, вече така ще ме наричаш. - изкоментира по-малкия, карайки тъпа усмивка да избие на лицето на Джун. - Не знам какво те кара да мислиш, че савършенството ми идва на моменти заедно със самочувствието ми, знаеш ли изобщо с кого говориш?

-Сокджин... - засмя се брюнета, а от линията на Джин се чу дълбока въздишка.

-Мисия Юнмин – изпълнена! - изчурулика блондина.

-Какво е Юнмин? - изкиска се по-големия.

-Юнги и Джимин, бе! - възмутено ахна Джин, изцъквайки с език на смеха на Намджун.

-Какво? - усмивката на Джун се усещаше само по гласа му. - Чакай, събрал си ги? Заедно ли са? Как така, какво направи?

-Не знам дали се усещаш, но в момента съм искрено възмутен от това, че нямаш никаква вяра в мен и сватовническите ми умения, скъпи! - гласа на русокосия, все толкова сериозен изкънтя отчетливо в ухото на Джун.

-Прости ми, принце. - след изреченото обаче, Намджун захапа нокътя си от неловките тръпки, полазили по врата му.

“"Принце"?! Идиот...” - караше се на себе си Намджун на ум.

-Принце? - сякаш прочел мислите му, Сокджин повтори думите от съзнанието на брюнета, карайки го да секне дъха си. - И това ми харесва! Брей, че приятно било да те сваля поет!

Лицето на Намджун пламна в червено и глуповатата усмивка отново изгря, откривайки очарователните тръпчинки.

-Та как ги събра?

-Джуно, започва ни часа и ще ти звънна по-късно... Или ще ти пиша, знам ли...  - измъкна се Сокджин. - До после~!

-Чао, Джини. - Намджун отдели телефона от ухото си и натисна червената слушалка.

Джун усети колко широка бе усмивката му едва щом името на Джин и снимката, която си бе свалил от профила му в сайта, записани под номера му изчезнаха. Прочисти гърлото си с юмрук пред устата, връщайки си сериозната физиономия щом забеляза, че колегата му от съседния офис го бе погледнал със свити от неудомление вежди.

“Пиши, Намджун, нямаш време...”