-Юнги, не съм на пет, това е излишно... - инатеше се по-малкия, дърпайки ръкава на Юнги като малко дете, омоляващо майка си да не ходи на училище.

В отговор блондина само изшътка категорично и притисна Джимин до себе си повече, прегърнал го през рамо. Бе планирал да го заведе буквално до вратата на класната му стая и да го пази от подигравателно насочени върху него погледи. И може би, да удари Сокджин в лицето. Само може би.

Точно в момента изглеждаше като бодигард, бранещ световна звезда от безпощадните очи и фотоапарати на папараците. Определено върху Джимин се събираха повече погледи заради изключително красивото момче, обстрелващо всеки осмелил се да го погледне, със студен поглед, но и същевременно с това, излъчващо някаква топлина, щом погледнеше мъника в обятията си, за да се увери, че е добре. Всеки по пътя, позволил си да изкоментира по-малкия бе изгледан със строг поглед и заплашително повдигната вежда от не толкова безобидно изглеждащия в момента Юнги, затварящ им устите само с един прост поглед.

-До класната стая ли ще-...

-До чина. - отговори блондина и погали рамото му в прегръдката, при което Джимин наведе глава и се усмихна на една страна на загрижеността му.

Оранжевокосия посочи една от вратите по коридора, а Юнги спря пред нея, поставяйки ръка на дръжката, но бе спрян от ръката на Джимин, която се озова върху неговата.

-До тук, Юнги. - отсече по-малкия, засмивайки се развеселено на шока в очите на русокоското.

-Просто искам да помогна... - въздъхна Юнги и махна ръката си от дръжката на вратата, тази на Джимин, оставайки върху неговата.

-Благодаря. - Чим се усмихна благодарствено и остави целувка на бузата на по-големия, чиито очи грейнаха и устните му се разпънаха в усмивка.

-В колко часа ти свършват часовете? Мога да дойда да те взема. - Юнги любопитно хвърли един поглед през стъклото на вратата, оглеждайки терена. Спря погледа си върху доста яростно драскащия в тетрадката си Сокджин и въздъхна някак озлобено, побързвайки да върне поглед върху гаджето си.

-Ще ти се обадя. - повдигна вежди Джимин и отвори вратата, оправяйки очилата си демонстративно, за да покаже, че нямаше защо да се притеснява за самочувствието му, а по-големия се засмя, разрошвайки косата му.

Вратата изскърца при отварянето и погледите на повечето ученици се стовари върху рижия. Успя да се види как ръката на Джимин, сплела пръстите си с тези на нечия друга, се отделиха и усмивката на оранжевокоското се разтегли щом погледна в очите човека, от когото се виждаше единствено малка част от лицето и косата му през прозореца на вратата.

Сокджин разпозна човека веднага, на лицето му приплъзвайки самодоволна усмивка, но бързо прочисти гърлото си, връщайки ядосания си поглед към тетрадката, за да поддържа ролята си.

Джимин пристъпи в стаята, усмивката му оставайки на лицето му дори щом забеляза втренчените в него погледи, някои от които бяха любопитни, а други – намекващи.

-Какво? - попита сякаш не бе наясно Чим и се запъти към мястото си, гордо вдигнал глава.

Изглеждаше толкова самоуверен, че на някои от момичетата, все още отказващи да повярват, че е гей, им ставаше неудобно само при идеята да го заговорят. И много правилно. Иначе Юнги щеше да им отреже косите докато спят в час по алгебра.