-Джин е идиот! - констатира изнервено по-големия, а Джимин просто седеше до него, навел глава.

Юнги го бе прегърнал през рамо, а оранжевокоското беше облегнал глава на рамото му, кимаше и се съгласяваше с всяка дума на момчето до него, но всъщност просто му бе приятно да получи подкрепа и се наслаждаваше на прегръдката.

-Джимин... - почти прошепна блондина и погали рамото на Чим, привличайки вниманието му. По-малкия изхъмка въпросително в отговор, но след като Юнги не продължи мисълта си, реши, че се очакваше да го погледне. - Когато влязох с очила ли беше? - Джимин отдели поглед от Юнги и кимна несигурно. - Защо ги свали?

-Защото... Казах ти защо... - рижавокосия отново наведе глава, за да отбегне погледа му.

Не се чувстваше комфортно така. Не можеше ли просто да седи на глупавото сепаре, прегърнал го и да мълчи?

-А... - продължи Юнги, поглеждайки скалпа на Джимин, тъй като по-малкия се бе сгушил в него и бе оставил главата си наведена на рамото му. - Може ли да те видя с очилата...? - на русокоското не му обягна как тялото на Чим потрепна при чутите думи и бързо затегна прегръдката. - Такова де, не си длъжен! Попитах дали може. Не те задължавам. Няма проблем ако не искаш. Не искам д-...

Дълбока въздишка прекъсна паникьосания Юнги и по-малкия се отскубна от ръцете му, пресягайки се за очилата си. Обърна се към него на диванчето и стисна рамките, навел глава и вгледал се в тях. Сложи ги преди да се е разубедил и повдигна главата си, гледайки в очите на Юнги напрегнато. Бе прехапал долната си устна в очакване докато очите на по-големия обхождаха лицето му много внимателно, устните му плавно разтегляйки се в лека усмивка. Чим преглътна нервно.

-Казах ти. Не изглежда добре-.. - оранжевокоското наведе глава, посягайки към очилата си, опитвайки да прикрие неравномерния си пулс.

Знаеше, че Юнги нямаше да го унижи. Е, не и сега.

След случилото се с Джин вече ме беше сигурен на кого да се довери.

Но все пак притеснението оставаше. Това, че Юнги не говореше, не означаваше, че нямаше мнение по въпроса.

В момента, в който момчето хвана черните рамки, за да свали очилата, ръцете на по-големия се озоваха върху неговите, притискайки очилата така че да не може да ги свали. На лицето му все още грееше усмивка, успокояваща и напрягаща Джимин едновременно.

-Не ги сваляй още, очарователен си така! - изкоментира блондина, а Чим впи шокирания си поглед право в очите му, изненадан от това му действие. - И не се харесваш с тях? Сигурен ли си, че са твоя диоптър? - тих кикот се отскубна от устните на Юнги, изтеглени във вече широка усмивка, а рижия се усмихна успокоено.

Джимин свали ръце от очилата, оставяйки тези на Юнги там. Погледа му отново се отклони, избягвайки неловката ситуация. Русокосия обаче все още изучаваше лицето му с поглед. Ръцете му несъзнателно се плъзнаха по кожата на по-малкия, спирайки се щом лицето му беше в шепите на блондина. Чим погледна шокирано към момчето срещу него, но не каза нищо. Усети сърцето си да прескача няколко удара, забивайки бързо щом палеца на едната ръка на Юнги погали бузата му, разпращайки ток из тялото му. Погледа на рижия обиколи наоколо няколко пъти, връщайки се отново върху очите на по-големия, впити в него. Умираше си да разбере какво, по дяволите, правеше Юнги, но не искаше да съсипва момента от страх да не провали нещата.

Юнги се наведе, приближавайки се към Джимин достатъчно бавно, за да му даде време да помисли дали не иска да се отдръпне преди да е станало късно, защото след това определено нямаше да му разреши. Чим обаче стоеше на място, наблюдавайки устните на по-големия, за да проследи накъде се насочваха. Юнги се спря на милиметри от устните на по-малкия и го погледна в очите, усещайки собствения си пулс чак в петите. Стоя вгледан в него няколко секунди, бързо слепявайки устните им, отказал се от прекалено трудната за него задача да разбере какво говореше погледа му. По-малкия стисна очите си, потрепвайки. Притисна устните си в тези на Юнги щом успя да се осъзнае.

Оранжевокосия издиша едва едва през целувката и отпусна всички напрегнати мускули, оставяйки се в ръцете на по-големия.

Нямаше защо да лъже. Точно от това имаше нужда.