Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

✴75✴

Incoming call

Джини :3

Accept | Decline
Accept

-Ал-...

-Искам одеало, сладолед, хомо филм с банален сценарий, прегръдка и сериозни неверни аргументи за това, че не съм лош човек. - гласа на Джин се провлачи през слушалката на телефона на Намджун и го накара да се усмихне половинчато на отчаянието, с което говореше момчето от отсрещната линия, но и да повдигне вежди притеснено.

-Не съм взел заплата, но мога да помогна с прегръдката. - изкиска се писателя, а Сокджин тайно се усмихна.

-А аргументите? Нали си писател, можеш да ги измислиш...

-След прегръдката няма да мислиш за аргументи. - уверения тембър на брюнета иззвъня щастливо, усмивката му си личеше само по начина, по който говореше и Джин дори не се опита да прикрие смеха, който бе предизвикан от коментара му. - Усети ли, че в края на изречението намигнах?

-Така ли направи? Аз си мислех, че силния вятъроподобен шум се дължи на шумното ти мигане... - изкоментира по-малкия, получавайки си недоволно изръмжаване от отсрещната линия, което отново предизвика смях. - Уф, много странно, говорим си от една минута и се чувствам по-добре...

-Да, имам способността да правя така с хората... - гласа на Намджун сякаш придоби сериозност.

-Нима?

-Не, просто при теб работи защото си неосъзнато хлътнал по мен, дъъх~. - самочувствието, с което бе произнесено това изречение отново разсмя по-малкия и той си наложи да спре да отклонява темата, за да му разкаже. - Говори момко, какво става с психиката ти?

-Момко? Психика? А бе, ти на колко каза, че си? - изхили се блондина, заслужил си шумно и недоволно изцъкване с език.

-Ако се окаже, че съм на 50 ще бъдеш ли по-малко влюбен в мен?

-Ако се окаже, че си на 50 първо ще изчакаме да стана на 18, за да нямам право да те съдя за педофилство ако ми скимне нещо такова...

-БИ НАПРАВИЛ НЕЩО ТАКОВА?!

-Скарах се със сестра ми... - удобно смени темата по-малкия, рязко ставайки сериозен, което накара и Намджун да възприеме сериозността на ситуацията.

Това не е добре...” - мислеше си писателя, когато изхъмка в знак, че слушаше внимателно.

~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•

Всъщност качвам главата за втори път, защото някои казваха, че не им излиза... Надявам се проблема да е предотвратен? ХД

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro