Сокджин отвори бавно вратата, стискайки силно дръжката от страх да не изскърца и да го издаде. Момчето се промуши през открехнатата врата и я затвори също толкова бавно, за да не изтропа. Събу много бързо обувките си, подпирайки се с една ръка на стената, сигурен, че ги оставя на правилното място. Светлината, идваща от прозорчето в коридора не беше толкова ярка, че да освети нужното за Джин в момента, но не можеше да рискува да пусне лампата, беше прекалено рисковано. Блондина закрачи бавно и на пръсти към стълбището срещу него. Бе стиснал устни една в друга, а слуха му бе изострен максимално. Имаше чувството, че чак беше настръхнал. Стигаха му лекциите за последните три двойки по история, че да получи още конско ако майка му разбереше кога и откъде се прибираше.

Сокджин стъпи на първата стълба, когато сви вежди, усетил неприятна миризма. Той си пое дълбоко въздух и го издиша шумно и свил нос погнусено. Усещаше миризма на дим. Блондина се сепна и разшири очи, белите му дробове изпълвайки се рязко с въздух. Дим.

Момчето се затича към кухнята, усетил се, че преди да излезе бе забравил да изключи котлона. Напълно забрави, че никой не трябваше да разбира, че не спи. За момента конското му се виждаше в пъти по-добра алтернатива от това да работи няколко месеца, принуден от майка си, за да изплаща ремонт на опожарена кухня.

Избутвайки вратата на кухнята с гръм и трясък обаче, блондина застана на място. Вниманието му се насочи към седящата в мрака на кухненския стол И Хи. Стаята бе осветена единствено от екрана на телефона, в който се взираше момичето. Едва след като Сокджин се опомни от страха, да не е предизвикал инцидент, той забеляза, че всъщност в стаята миришеше на дим много повече отколкото в коридора.

-Сокджин, лягай си... - гласа на момичето излезе тих и грапав, почти мъжки. Бе напълно нехарактерно за нея, през тялото на Джин дори преминаха тръпки.

Русото момче едва отвори уста, за да се оправдае по някакъв начин, когато най-после засече източника на дима. В другата ръка на сестра му имаше запалена цигара. Сокджин напрегна мускулите си гневно и се запъти към сестра си с бърза крачка. Той стисна китката й със сила, която и двамата не подозираха, че момчето притежава. Стисна цигарата и я притисна към листа на масата, върху който бе тръскана пепелта, смачквайки я безмилостно.

-Да не си си изгубила ума?! - викна срещу нея момчето, сестра му извъртайки глава демонстративно на другата страна, за да покаже колко досадно й бе да слуша подобни изкази в момента. - Какво ти става?! Цигари, а? С астма? И ми пушиш цигари? В кухнята?

-Сокджин... - прекъсна го момичето и се закашля тихо с юмрук пред устата, за да прочисти гласа си от неприятната дрезгавина, което накара вената на врата на Джин да изскочи, а зъбите му да се притиснат едни в други. - Първо – пусни, боли ме. - И Хи раздвижи ръката си, но брат й единствено отпусна захвата, сякаш боейки се, че ако я пусне отново ще направи нещо глупаво. - И Джин... Аз си имам майка. Не се опитвай да ми бъдеш баща. Не мисля, че си... компетентен, господин 'Прибирам Се В Два Сутринта'.

-И Хи, какво, по дяволите, ти става? - повдигна вежди момчето с в пъти по-мек глас и хвана ръката на сестра си, издърпвайки си съседния стол, за да седне до нея. - Защо е това? Държиш се гадно...

-Хайде да говорим утре, сега не съм в наст-...

-Ще говорим сега. - прекъсна я русокоското, повече от убеден в думите си. - Кажи ми какво се е случило.

-Интересува ли те изобщо? - засмя се момичето и стисна ръката на брат си, която държеше нейната. - Я стига. И двамата знаем, че не ти е чак толкова любопитно, искаш да се наспиш добре, а щом станеш да пуснеш лаптопа и да пишеш на онзи Юнги ли е, не знам какъ-...

-Ще ми кажеш ли или ще продължаваш с глупостите? - възмути се Джин, а сестра му се засмя видимо развеселено и издърпа чашата си с кафе, отпивайки голяма глътка.

-С Хьон У скъсахме. - изтърси момичето сякаш бе нещо незначително и хвана в две ръце вече студената чаша.

-С Хьон У сте били заедно?! - шокира се по-малкия, ококорвайки очи. - Защо не ми каза?!

-Не сме говорили за мен. - вдигна рамене невинно момичето, а Сокджин се облегна на стола, сякаш обстрелян от гузна съвест.

Като се замислеше само, че се смяташе за толкова добър брат...