-Говорят дълго... - констатира шепнешком Джимин. - Не ми харесва...

-Успокой се. - извъртя очи по-големия. - Просто имат да си кажат и изяснят много неща, може просто д-... Джимин, какво правиш?

Игнорирайки монолога на Юнги, рижия се обърна и издърпа раницата си от зад седалката, слагайки я на раменете си.

-Тръгвам си преди самочувствието ми да е умряло заради просташкия начин, по който Сокджин е в състояние да го злепостави, благодаря! - Джимин се усмихна сладко и понечи да отвори вратата на колата, когато блондина се покатери бързо по шофьорската седалка и се пресегна, натискайки копчето, което заключи вратата точно преди по-малкия да е хванал дръжката.

-Уф, Юнги... Моля те! - измрънка оранжевокоското, тръшвайки се като малко дете, на което му е била отказана поръчката на близалка.

-Ще стоиш тук и ще потъваш в гьола с мен! - размаха показалец заплашително Юнги и побърза да натисне копчето до шофьорската седалка, което автоматично заключи всички врати.

Джимин сви вежди умолително, но щом непоклатимия поглед на Юнги го обстреля строго, се отказа и отпусна гърба си на облегалката на седалката, изцъквайки шумно и недоволно с език.

Успокоен, че е решил случая, Юнги си отдъхна тихо и се усмихна самодоволно. Обърна се бавно и седна на шофьорската седалка, като се запъти обратно към съседната. Крака му обаче се закачи за ръчната при прекачването и колата бавно тръгна назад.

Джимин ококори очи шокирано и веднага откръсти ръце, хващайки се за седалките. Блондина замръзна на място щом усети, че колата се движеше и първата му реакция бе да погледне Джимин с поглед, крещящ достатъчно силно "без паника". Погледа на Чим обаче крещеше единствено "паника".

Колата се удари в не толкова далечното дърво в паркинга пред кафенето. Чу се силно изблъскване, разтрисащо цялото превозно средство, заради което двете момчета се шашнаха за момент и потрепериха, а Джимин уплашено стисна рамото на Юнги, сякаш в опит да се предпази от удар, заблуждавайки се, че докосне ли Юнги ще е на сигурно. Алармата на колата се включи, а погледите на всички бяха приковани към инцидентно забилата се, до скоро скъпа кола, в дървото. Включително и Намджун и Джин, взиращи се през витрината към обекта на внимание. В погледа на Джун сякаш проблясна пламък на ярост, който бе готов всеки момент да изстреля лазер по тези двамата.

-Добре... - кимна многократно и отчаяно Юнги, въздъхвайки дълбоко. - Намджун ще ни съкрати съществуването...