-И-извинявай? - Сокджин сви вежди шокиран и не напълно сигурен, че е разбрал правилно.

-Дълга история е... - Намджун прочисти гърлото си и се заигра нервно с пръстите си под масата. - Трябва да проведем разговор. Ще излезеш ли с мен?

Веждите на блондина се скриха под блестящата на не толкова силната светлина от лампите коса, докато Намджун очакваше отговор. Компанията на Джин започнаха да си шушукат различни теории, някои объркани, а други вече извадили си грешни изводи и наблюдаваха с половинчати усмивки.

-Ъа, имах предвид... - Намджун се усети и прочисти гърлото си продължително и нерво, издърпвайки за момент маската си, за да си поеме въздух по-дълбоко, след което отново я нагласи на лицето си. - Да излезем извън кафенето... За да ти разкажа.

-О... - кимна разбиращо Джин, избутвайки леко назад удобния си стол, за да може да се изправи.

Джун бързо стана и закрачи към изхода, последван от русокоското.

След като излязоха, Намджун предвидливо обърна гръб на подозрителния ван пред кафенето и бутна назад качулката си, не посмявайки обаче да махне маската.

Джин застана пред него и пъхна ръце в джобовете на дънките си, повдигайки рамене заради тръпките, преминали през врата му от студа. Трябваше да си вземе якето...

-Ъм... - Джун прекъсна настъпилата тишина, но беше колкото да не стоят в мълчание. В момента бе зает да разглежда лицето на Джин.

-Ъм? - повдигна вежда Сокджин, нетърпелив да разбере какво се случваше, но и леко изплашен.

Все пак двуметров мъж с качулка и маска го бе помолил да си поговорят насаме.

-Ох... - изпуфтя брюнета, почесвайки врата си леко агресивно. - Аз съм Намджун.

-Да... Разбрах... - провлачи леко несигурно Джин.

-Да... Аз съм писателя, с който си пишеш. - изплю камъчето Джун и наведе леко глава, уж, за да избегне погледа на момчето срещу него, но той бе по-нисък и стоеше точно пред него, заради което погледите им се сблъскаха.

-Чакай, к'во? - засмя се Джин. - Ама нали... Чакай... Не е ли... Ъа... Какво?

Джун не можа да се стърпи и се засмя тихо. Обърканото изражение на Джин бе повече от очарователно.

-Боже! - възкликна Сокджин и повдигна вежди, закривайки уста с ръка заради шока. - Боже! - повтори блондина.

-Какво? - не разбираща физиономия се изписа по частта от лицето на Намджун, която се показваше изпод черната маска.

-Смеха ти е същия... - почти прошепна по-малкия повече от шокиран, а думите му отекнаха в главата на Джун, карайки го да се усмихне отново.

-Да, станало е огромно недоразумение... - въздъхна брюнета.

-Чакай, ти си писателя? Значи не е Юн-... Какво е Юнги тогава? Ох, трябва да седна...

Джун отново се засмя и отвори вратата на кафенето, пускайки Джин да мине пред него. Русокоското се вгледа в очите на Намджун докато се разминаваше с него, за да влезе. Беше странно.

Намджун дръпна стола на масата точно до витрината, а Сокджин побърза да седне на меката мебел до стената, точно срещу Джун.

-Юнги е ето там... - по-големия посочи колата си, паркирана срещу кафенето и Джин веднага проследи с поглед къде сочеше пръста му. Присви леко очи, фокусирайки върху образа в колата.

-Чакай, това там не е л-... - Сокджин секна изказването си, поемайки си дъх рязко и шокирано. - Мушенник! Знаех си, че е замесен, казвам ти! - избухна блондина, дори не осъзнавайки колко силно говореше. - Още когато ми вдигна щом ти се обадих разбрах, че е намислил нещо, изобщо не очаквах д-...

-Джини! - засмя се брюнета и постави ръка на рамото на беснеещото пред него момче, което веднага се окроти и запрати погледа си към вече открития писател. - Всичко е окей, нали? Вече се намерихме. Няма значение какво са направили Юнги и Джимин.