Джимин беше заспал до отворения си лаптоп, който вече бе превключил на спящ режим. С Юнги се бяха разбрали той да наблюдава чата, но поради цялото вечерно будуване и взиране в екрана оранжевокоското затвори очите си уж за момент, което премина в дълбок и доста дълъг сън.

Дори алармата от телефона в задния му джоб не успя да го събуди. Училищните часове бяха започнали преди няколко часа, Джимин имаше около 9 пропуснати повиквания от Сокджин, който се беше притеснил доста за най-добрия си приятел. Всеки път когато някой от тях двамата нямаше да идва на следващия ден се предупреждаваха, тъй като ходеха заедно до училище. Но този път Джимин нито беше предупредил, нито си вдигаше телефона, което създаваше сериозни поводи за притеснение.

Юнги пък бе в неплатена отпуска, тъй като Намджун не беше на работа, а тази на Юнги зависеше от неговата и младия асистент реши да оплътни времето си с това, което владееше най-добре. Спането.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Сокджин седеше сам в мрачната класна стая, гледайки през прозореца, през който се виждаха капките дъжд, забиващи се безмилостно в асфалта на училищния двор. Всеки, който влезеше в класната стая щеше да реши, че Сокджин бе в дълбока депресия. Но не. На него просто му беше изключително скучно.

Обвзет от скука и нямащ желание за нищо, Джин извади телефона от джоба на дънките си и влезе, за да провери първо дали Джимин бе дошъл на линия. След като се увери, че нямаше промяна от последният път, в който провери, русокоското отвори сайта, правейки това, което правеше абсолютно всяко междучасие.

Писа на писателя.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

CringSJ8: Знаеш ли какво прави Сокджин в един обикновен, тъмен и депресарски ден?
(Не ме съди, езика на словото не ми се отдава като на теб)

- Изпратено - 11:23

CringSJ8: Не знаеш? Ще ти кажа.

- Изпратено - 11:23

CringSJ8: Скучае.

- Изпратено - 11:23

- Прочетено - 11:24

TheForcedJ7: XDD защо си скучаеш, Джини?

- Изпратено - 11:24

- Прочетено - 11:24

CringSJ8: Защото Джимин го няма, мусю. А аз тъна сам в мизерията на двадесет и първи век.

- Изпратено - 11:24

- Прочетено - 11:24

CringSJ8: УОПА, с класа ми*

- Изпратено - 11:24

- Прочетено - 11:25

TheForcedJ7: Ох, Джини, незаменим си! XD

- Изпратено - 11:25

- Прочетено - 11:25

CringSJ8: Разбира се, че съм! Надявам се осъзнаваш какъв късметлия си, че да имаш възможността изобщо да се докоснеш до съществуването на индивид като мен!

- Изпратено - 11:25

- Прочетено - 11:25

TheForcedJ7: Точно така, мусю. Горд съм, че мога да изрека на глас името Ви!

- Изпратено - 11:25

- Прочетено - 11:26

CringSJ8: Така, първо – много правилно. И второ – не използвай оригиналните ми обръщения, ако обичаш, писател си, вложи малко креативност!

- Изпратено - 11:26

- Прочетено - 11:26

TheForcedJ7: Прощавай, Джини. XD

- Изпратено - 11:26

- Прочетено - 11:26

TheForcedJ7: Айш, шефа ми идва... Ще ти пиша след малко.

- Изпратено - 11:27

- Прочетено - 11:27

CringSJ8: Дадено, Юнги, чакам.

- Изпратено - 11:27

- Прочетено - 11:27

TheForcedJ7: Какво?

- Изпратено - 11:27

- Прочетено - 11:27