Сокджин изблъска силно входната врата на дома си и връхлетя с широка усмивка и разперени ръце, изкарвайки ангелите на сестра си.

-Света е прекрасен, знаеш ли? - щастливия глас на Джин огласи целия коридор.

Сестра му, преминаваща от там с лъжица в устата и кутия сладолед, върху която имаше и кутия с течен шоколад сви вежди неразбиращо и дори леко недоволно от прекомерения позитивизъм на Сокджин.

-К'во ти става бе, да не си правил секс? - попита И Хи с недоумление в гласа, захапала металния прибор.

-Глупости бе! - скастри я русокоското и изтича до кухнята, паркирайки се на кухненския стол.

Той подпря лицето си на дланите си и разклати крака точно като малко дете, чакащо да сподели на майка си колко добре бе минал деня му в училище и колко шестици е имал.

С разликата, че Сокджин имаше само четворки.

-Кажи сега, Чърфулджин, к'во става? - попита тя, тропвайки се на стола пред този на Джин и остави храната на масата, взимайки лъжицата от устата си.

-Познай с кого бях до сега! - радваше се по-малкия, докато сестра му се опитваше да набута несмилаемо количество шоколад в устата си.

-Мишел Обама? - предположи с насмешка И Хи, жестикулирайки с лъжицата си.

-Топло. - кимна Джин с широка усмивка. - Не, с писателя!

-Да бе?! - опули очи по-голямата, преглъщайки с известно затруднение шоколада.

-Аха! - изпъчи гърди гордо той, докато сестра му гледаше с недоумление. - Оказа се, че писателя всъщност е най-добрия приятел на писателя и е лъгал, че не е писателя, за да не разбера, че е писателя.

Известно време сестра му се взираше в щастливата му физиономия и се опитваше да свърже изречението.

-... Ъ? - сви вежди тя, отказвайки се, като се надяваше, че брат й щеше да й обясни.

-Остави, не е от значение. - той махна с ръка пренебрежително. - И знаеш ли какво? Вече номера му не е записан в телефона ми като "Писателя". Вече е... "Юнги"! - махна с ръка драматично Сокджин, ухилвайки се щастливо. - Юнги... Звучи добре, нали?

-Всъщност не, звучи лигаво. - И Хи вдигна рамене и отвори сладоледа, готова да нападне и него.

-Да, но пък компенсира с невероятна личност! - намигна й Джин, изваждайки вибриращия си телефон от джоба, за да погледне кой му звънеше.

На лицето на момчето се изписа още по-широка усмивка, а той повдигна екрана на телефона си, показвайки го на тъпчещата се И Хи.

Incoming call

Юнги

Accept | Reject
Accept✅

-Ало! - така познатият глас на Намджун отекна в слушалката, а усмивката на Джин стана дори по-широка.

"Боже, звучи толкова различно по телефона... Хубаво различно..."