Incoming call

Юнги

Accept | Reject
Accept ✅

-Ако си се издънил няма да ти проговоря до края на живота ти. - изстреля на един дъх Джимин веднага щом вдигна телефона си.

-Ами... - Юнги преглътна напрегнато, оставяйки Джимин в напрежение. - Мисля, че не смята, че го лъжа...

По-малкия си отдъхна и прочисти гърлото си успокоено.

-Да речем, че... За сега плана е успешен... Ти прочете ли чатовете им? - Юнги отклони темата възможно най-бързо, тъй като бе прекалено притеснен и не искаше да говори за това как се бе справил със задачата.

А и не бе сигурен.

-Да, прочетох всичко. Ще ти пратя абсолютно цялата нужна информация. - заговори Джимин, като по тона му личеше колко бе притеснен. - Юнги...

-Да, Чим? - откликна веднага по-големия.

-Ако ти звънна ми вдигни веднага, моля те. Не знам какво ще правим ако Намджун започне да пише или Сокджин издаде нещо за теб...

-Джимин, знаеш, че те все някога ще разберът, нали? - тези думи накараха Джимин да настръхне и да се напрегне. - И когато това се случи Джин няма да проговори нито на теб, нито на мен. А Намджун ще ми отпери един як пердах, докато теб ще те мрази. Повярвай ми. Не искаш Ким Намджун да те мрази.

-Аз... - заекна по-малкия. - Знам, да... Но когато стане напечено ще си признаем... Нали?

-Да. - отговори веднага, дори учудващо бързо Юнги, въпреки, че и двамата знаеха, че това нямаше да се случи.

-Добре тогава. - въздъхна оранжевокоското. - Ще ти пиша за всичко, което трябва да знаеш и... Да, това е.

-Да, добре.

-Чао... - изрече съвсем тихо Джимин.

-Чао, Джимин.

-Чао, Юнги.

-... Чао...

-Да... Чао.

-Чао.

Джимин отдели телефона от ухото си и бързо затвори заради неловката ситуация, в която бяха попаднали, а от устните му се отдели дълбока въздишка.

-Какво по дяволите...