Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

✴53✴

TheForcedJ7: Джини, искам да се видим.

- Изпратено - 08:42

- Прочетено - 08:43

CringSJ8: чАкАЙ, кАкВО?!

- Изпратено - 08:43

- Прочетено - 08:43

CringSJ8: Имам предвид... Как така?! Да не е станало нещо?!

- Изпратено - 08:43

- Прочетено - 08:43

TheForcedJ7: Не, аз... Просто реших, че няма нужда от това повече... Достатъчно близки сме си. И мисля, че е крайно време вече наистина да се запознаем. Като... Наистина.

- Изпратено - 08:44

- Прочетено - 08:44

CringSJ8: Уха... Аз... Добре! XD

- Изпратено - 08:44

- Прочетено - 08:44

CringSJ8: Имам много въпроси, но ще ги запазя за като се видим, че да не вземеш да се разубедиш и да се самопрецакам...

- Изпратено - 08:44

- Прочетено - 08:45

TheForcedJ7: Съгласен си, нали?

- Изпратено - 08:45

- Прочетено - 08:46

CringSJ8: дЪА, РАзбира се!

- Изпратено - 08:46

- Прочетено - 08:46

TheForcedJ7: Помниш парка, в който ти казах, че съм те видял?

- Изпратено - 08:47

- Прочетено - 08:47

CringSJ8: Аха

- Изпратено - 08:47

- Прочетено - 08:47

CringSJ8: Там ли?

- Изпратено - 08:47

- Прочетено - 08:47

TheForcedJ7: Да, в 14:00... Става ли?

- Изпратено - 08:47

- Прочетено - 08:48

CringSJ8: Да, добре.

- Изпратено - 08:48

- Прочетено - 08:48

~•~

-Господи... - въздъхна Сокджин, облягайки се на стената зад леглото му с глуповата усмивка.

~•~

Джимин издиша бавно, доволен от развитието на плана им с Юнги и качи краката си на холската масичка пред дивана му. Излезе от профила на Намджун и влезе обратно в своя.

Чудеше се как вървеше плана при Юнги. Трябваше след час да хванат полета до Корея и точно по време на организираната "среща" да минат покрай парка, на път към фирмата. А може би...

-Какво по-... - Чим сви вежди объркано щом известията на телефона му избухнаха.

Той отвори последното излязло известие и се озова в чата му с Юнги, който бе изпратил хиляди съобщения.

Оранжевокоското се зачете в съобщенията, разширявайки очи, като няколко цветущи ругатни напуснаха устата му под формата на шепот.

-Айш... - измърмори отчаяно момчето, заривайки лице в шепите си.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro