TheForcedJ7: Джини, звънял си ми. Съжалявам, че ти затворих така, изникна нещо.

- Изпратено - 22:40

TheForcedJ7 is typing...

Incoming call

Джини :3

Accept | Reject
Acept✅

-Ал...

-ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ! - изкрещя в слушалката Джин, карайки Намджун да отдръпне слушалката от ухото си за момент.

-Проблем ли? Ка-...

-Баба ти... - гласа на Сокджин бе изнервен, притеснен и на места леко прескачаше, придавайки и тон на несигурност.

Осмисляйки думите, Намджун пребледня мигновенно. Това, че Джин на каза нищо, а млъкна след това накара ръцете му да се разтреперят, пулса му да прескочи няколко удара, забързвайки се, а през тялото му да преминат тръпки на притеснение.

-Джин, какво е станало с нея? - гласа на Намджун излезе по-несигурен отколкото го бе запланувал, което накара Джин още повече да се притеснява как Джун ще приеме отговора на въпроса си.

-Първо – жива е. - реши да поясни блондина, за да успокои писателя, а Намджун издиша накъсано задържания в дробовете си въздух. - Обаче... Получи инсулт. Не съм сигурен точно за случилото се, но знам, че не е... Особено добре. Не помни думите, не знаеше дори коя е. Когато я приеха в болницата докторите я питаха на колко години е, каза, че не си спомня...

-Във... - само по гласа на Намджун Джин можеше да разбере, че плачеше. Гласа му трепереше, чуваше се неравномерното му дишане. - В коя болница е?

-Ами... - Джин преглътна тежко, поемайки си въздух, за да се отърси от гледката на писателя, плачещ сам в хотелска стая на напълно непознато място, която си бе представил. - Ще ти изпратя информацията по-подробно. Знаеш, с адрес и всичко...

-Да, аз... - изхлипа Джун, побързвайки да прочисти гърлото си. - Благодаря ти. Много.

Джин се усмихна, хващайки телефона си по-здраво.

-Няма защо. - отговори му момчето, след което Намджун побърза да прекъсне разговора, за да изтича до колата си възможно най-скоро и да провери кога бе най-скорошния полет обратно до Корея.

Джин се облегна на стола в коридора на болницата и се загледа във вече изключения си телефон.

Беше решил да си тръгне и да изпие един чай, след което да поспи. А веднага на сутринта щеше да се обади на Джимин и да му поиска обяснение за случилото се по телефона днес.