-Аз... Виж, в отвратително положение съм... - от устните на Намджун се отдели въздишка, а той затвори очи, потърквайки слепоочията си с една ръка. - Искам да говоря с някого и... Мисля, че вече е крайно време да ти кажа поне нещо...

-Добре. - Джин отговори спокойно, за да му покаже, че можеше да му се довери, въпреки че отвътре кипеше от нетърпение.

-... Аз съм писател. - беше първото, което изстреля Намджун.

-Да, това го знам... - Сокджин говореше тихо, но достатъчно силно, за да се чуе в слушалката на Намджун.

-Не, аз имах предвид... Истински. С издадени книги. - допълни брюнета, при което Джин остана на място, на лицето му избивайки бавно страшно широка усмивка.

-Аргх, знаех си! - каза с прекалено ентусиазиран глас, което накара Намджун да се усмихне. - Знаех си, че не може просто ей така да пишеш толкова добре!

-Благодаря ти, но това не е всич-...

-Точно така, само да имаш късмета това да е всичко! - едва ли не го заплаши русокоското, а Джун се засмя.

-Имам договор с компания. Фирма за издаване на книги... И... Ъм... - Намджун като че ли се запъна на това изречение.

Та за бога, Джин му се възхищаваше толкова много. Нямаше ли да се разочарова щом разбереше, че Джун всъщност се страхуваше да се опълчи на шефа си, за да не си загуби заплатата? Че пишеше по принуда, за да си прибере парите?

Както и да го възприемеше, вече нямаше връщане назад. Трябваше да му каже.

-На практика... Т-те решават какв-...

Разговора беше прекъснат от силно почукване на прозореца на колата на Намджун, което го накара да подскочи на място, изпускайки телефона си.

-Какво, по дяволите... - изсъска Намджун, отваряйки прозореца, като пред него се яви не-толкова приятното лице на шефа му.

-Защо си още тук?! - едва ли не извика в лицето му господин Шин.

Чак тогава Намджун погледна ръчния си часовник. Очите му се разшириха, а той побърза да затвори прозореца и да запали колата. Бяха минали не 10 минути, както той бе предвидил, а цели 30.

Веднага щом тръгна, Намджун започна да опипва с ръка около седалката, търсейки телефона си.

-Мамка му... - изпсува брюнета, последвано от куп цветущи ругатни щом не успя да напипа телефона си.

Той отклони за момент поглед от пътя, за да види, че телефона му бе пропаднал навътре между седалките със счупен екран.

-Мамка му! - повтори на по-висок глас Намджун, връщайки погледа си на пътя, като включи чистачките заради прехвърчащите снежинки.

Удари яростно волана, след което си пое дълбоко въздух, издишайки го бавно, за да се успокои.

-Съжалявам, Джин... - въздъхна отново писателя, стискайки волана, след което натисна газта.