-Юнги? - усмивката на Джимин се изкриви на една страна, а той прибра ръцете си в джобовете, очаквайки реакция.

Намджун и Юнги го гледаха втренчено, а Джун дори и леко стреснато.

“Край, това беше. Ще се досети и ще разкаже всичко на Джин. Той ще полудее и ще го направи публично достояние. Ще си загубя работата и кой ще е виновен?! МИН ЮНГИ!” - буквално крещеше вътрешния глас на Намджун.

-Извинявай, познаваме ли с-... - след дълго взиране Юнги най-после се усмели да попита, но млъкна по средата на изречението, свивайки вежди щом намери позната черта.

Юнги доближи лицето си до това на Джимин, за да го огледа по-внимателно, а оранжевокоското просто седеше и чакаше вече дори малко обиден.

-Я си затвори очите... - помоли Юнги, а щом Джимин го направи, на лицето на русокоското изгря усмивка. - Пак Джимин, нали така?

-Ти не беше ли от Сеул? - попита с все същата усмивка Чим, а Намджун побърза да ги прекъсне, прочиствайки гърлото си с усмивка.

-Извинявай, но задържаш опашката. - Джун посочи с химикалка множеството хора, наредили се зад Джимин, а Чим бързо взе тефтера си, покланяйки се уважително на писателя. - И Юнги... Може ли да поговорим? - добави доста сериозен Намджун, карайки Юнги да въздъхне.

-Благодаря, радвам се, че успяхме да се видим. - Джимин помаха на тръгване, а Юнги мигновено се обърна към него.

-Изчакай ме отвън, ей сега ще дойда. - викна след него русокоското, получавайки от Джимин едно кимане, придружено с мила усмивка.

-Здравей. - поздрави Намджун следващия фен, подписвайки се механично на това, което му беше подадено, като се обърна към Юнги. - Виж, може да сме скарани, но се надявам това, че съм ти гласувал доверие когато отношенията ни са били по-добри няма да ме накара да съжалявам. - почти прошепна Джун на бившия си най-добър приятел, а той само се усмихна.

-Ще запазя дискретност, господине. Не се тревожете. - усмихна се Юнги и побърза да изтича навън, за да не кара Джимин да чака на студа.

Юнги и Джимин си бяха писали няколко пъти, но не се бяха сближили кой знае колко. Единственото в чатовете беше остроумието на Юнги и сладките опити на Джимин да се престарава в това да е забавен.

Може би сега беше момента Юнги да промени нещата, тъй като Джимин му се струваше изключително симпатичен. Особено на живо.

Колкото до Намджун... Той едва не припадаше на стола зад глупавото бюро. Бе на тръни. Не знаеше какво можеше да очаква от Юнги, когато бе ядосан. А не беше виждал Юнги по-ядосан от сега.