-Благодаря, че дойде. - усмихна се Намджун на поредния фен, повтаряйки това за стотен път.

Устата му вече беше пресъхнала, а водата не помагаше. Пръстите и китките го боляха от раздаване на автографи, а до него имаше повече от три химикалки с изхабено мастило.

“Няма ли това вече да приключи?!” - изнервяше се Намджун, повтаряйки си на ум този въпрос за сетен път.

-Здравей! - поздрави с широка усмивка Джун следващия фен, който се бе наредил на опашката за автографи, която излизаше дори и извън фоайето, а на вън бе -6°.

Устните вече го боляха от толкова принудени усмивки, но бе поел ангажимент. А и самия факт, че хората седяха с часове, чакайки само да му кажат, че му се възхищават и да вземат от него автограф го караше да се почувства удовлетворен от себе си и да се зареди с достатъчно сили, за да преживее тази среща с фенове.

Но като се сетеше, че го очакват още 8 такива му прилошаваше...

Брюнета се разписа в тефтерчето, подадено му от усмихнатото момиче на не повече от 15 години, като в момента, в който следващия от опашката застана пред голямото бюро, зад което седеше Джун телефона, оставен на бюрото иззвъня и привлече вниманието и на двамата.

-Съжалявам. - извини се с усмивка Намджун, побързвайки да закрие телефона си с една от книгите от голямата купчина на бюрото.

Джун вече си мислеше, че корицата на книгата му му се привижда навсякъде.

-За кого да е? - попита Намджун, разтваряйки подадения му тефтер.

-За Пак Джимин. - съобщи момчето, а Джун мигновено замръзна, не знаейки какво да направи.

Някак се опитваше да разбере дали бе чул думите правилно и какво да направи ако наистина бе казано това, което бе чул.

Джун преглътна тежко и си залепи леко престорена усмивка, като побърза да преплете пръстите си, за да не се види, че ръцете му треперят. Щом погледна момчето от устните му се отдели дълбока въздишка. Наистина беше същия Джимин, за когото си мислеше.

-Извинявай, не чух добре, ще повториш ли? - изстреля набързо Намджун, просто, за да измисли причина, която да отърве от съмнения, че се бе стреснал.

-Пак Джимин. - повтори леко объркано Чим, свивайки вежди.

Намджун набързо се разписа в подадения му тефтер, за да не се забележат треперещите му ръце, когато вратата, която не бе за външни лица рязко се изтряска и се чуха стъпки из тълпата, които приближаваха бюрото на писателя.

-Намджун, има промяна в графика. - изстреля леко задъхан Юнги, оставяйки средно-голяма черна папка на бюрото му. - Имате втора фен среща, два часа след тази. - русокоското посочи с пръст блока в разписанието, на който бе записано всичко по-подробно.

-Ъа, да, добре. Благодаря. - кимна набързо Джун, за да разкара бившия си най-добър приятел по-бързо.

Принципно би му държал сметка, че не може да му го изтрисат в последния момент, още повече по средата на фен срещата, но сега просто не искаше Джимин да се осъмни и да разбере какво се случваше.

-Само това? Няма да се ядосате или да протестирате...? - зачуди се Юнги, изнервяйки нечовешки много Намджун, първо заради това, че се мотаеше пред нищо не подозиращия, за сега, Джимин и второ – заради официалния начин, по който му говореше.

-Да, това е. - заговори наистина бързо Намджун.

Джимин се беше загледал в Юнги чисто от любопитство, като се опитваше да разбере откъде му бе познат, което Джун забелязваше и за това се опитваше възможно най-бързо да разкара Юнги.

-Можеш да предадеш на господин Шин, че ще отида където трябва. - изстреля все така набързо Джун, подавайки папката на блондина, а устните на Джимин се отвориха като, за да каже нещо, но от тях излезе само тихо ахване, не отделяйки поглед от русокоското щом видя лицето му в профил.

-Юнги? - усмихна се Джимин, привличайки погледите и на двамата.